В лагуната на твойте страсти,
където в лъчезарните води на юга
съвокупляват се на воля
невинност и илюзии със похотта греховна,
създали нови форми на живот,
фосфоресциращи във мрака
на твоите подмолни дълбини...
Небето се е зародило тука-
набъбнало до пръсване
с желание за обич,
незнаейки къде да се излее-
изригва нависоко в мощен гейзер,
размесващо кобалт с нефрит и злато
всед огнения пир на светлината,
догаряща във сенки от рубини...
Това небе,сънуван опит за летене
на формите,родени в дълбините,
но чакащо във знойно пладне
да го разкъса сянката на ястреб,
стрелнал се с болезнена внезапност
в щедрата лагуна плячката да сграбчи,
за да го превърне в отразена същност,
тази,до която само се докосва,
там,далеч зад хоризонта
вятърът,заченат от стихии...
...когато...
Във лагуната на твойте страсти
ще плисне приливна вълна
от океанската студена неизбежност,
която ще опустоши света
на тихата ти безметежност.
Лагуната ще закипи...Дошло е време!
Недей да дефинираш крясъка на чаплата,
залей ме с прилива на твоето очакване!
Аз бавно ще се потопя и няма да изплувам.
Макар за миг-до следващия отлив-
в лагуната...
Аз-форма на любов,
всевластен повик на плътта,
ще забушувам!