автор: Osip

Напсува ме стихът като хамалин,
набръчка ритъма и се препъна.
Пиянстваше из улиците на душата,
по белезите й разхождаше се блудно.
Бутилка водка пъхнал под сакото,
брадясал и с развързани обувки,
събираше в ръцете си посоките,
които разпилявах между буквите.
Замеряше ме с камъче от тротоара.
Подобно сянка тичаше след мене,
и скубеше, кълнеше ме с омраза
и нокти впиваше във раменете ми.
Не ми е страшно. Само драскотини.
Илюзия поредна – раздробена
попива в кожата ми със разбиране
(е, възгордя ли се, Поезийо,
препила от очите ми?)
По мъжки дръж се, като онзи стих,
напсувал ме и тази сутрин.
В бутилката от водка се сниших,
да съм последната му глътка.