автор: Zvon

Драги, проф. Поповски!

Приятелю, окрилен от твоето насърчение към шахматната мъдрост, си позволявам да те помоля за едно пояснение. За какво иде реч? Скоро гм Пъдевски великодушно ми зае една рядка книжка - "Малютки ориенталских этюдистов", от Юмер Али Ахмедшах, издателство на Стамбулската типография от 2002 г. Там на 72 стр. е описана следната история:
На 7 септември, събота, лето 2002 в Истамбулския хотел Ересин Топкапи се провежда workshop на етюдистите - малютници от Ориента. Срещата е изключително интересна - умни, ерудирани хора, възбуждащи въображението резултати. Изключително е открието на Анадолските етюдисти. Те са изнамерили начин за транслация на литературното творчество на Шекспир на езика на шахматната миниатюра. Показан е шахматният аналог на сонет 130 и 154, като проф. Тахо-Годи Фридериксон теоретически доказва, че тяхното решение е задача с NP сложност. По време на кафе паузата след този доклад, в изисканата чайна на хотела се появява маскиран като кенгуру мъж. Изважда от кенгуру джоба си демонстрационна шахматна дъска. Нарежда етюда, биективно съответствие на сонет 130. Първом прилага допустимата Делиорманска трансформация върху него, като само за някакви си 33 секунди натиква в гостопремното си аналното отверстие черната дама, два бели топа, бял и черен кон, две бели и три черни пешки.
Изненадващо след тази ловка транформация се получава позиция, която е
популярният етюд-малютка "Сънят на падишаха". Неговото 11 ходово решение е известно и добре описано. Всички за във възторг - аплодисментите траят 12 минути. След това неизвестният маестро-кенгуру транслира "Сънят на падишаха" в стихотворна форма. Получава се блестящата кратка форма:

Каква е таз съдба, народе мой?
Какъвто и байряк да се развее,
дръжката му е все в гъза ти!*

Аплодисментите този път са толкова силни, че се появява тулумбаджийската Стамбулска команда.

Професоре, имам предчуствието, че този маестро на шахматната композия не може да е друг освен международният майстор проф. Поповски! Моля, не отричайте и ми разкажете повече за това знаметито събитие!

Ваш: Maison rouge

* стихът е на Иван Методиев о книжката му "Облаци и гъзове"