автор: georgijo

Върни се в тая планина,
във тая планина,където
от див копнеж за светлина
лудеят птици и дървета.

Върни се в тая планина,
където в каменни корита
танцува девствена вода-
негазена и ненапита.

Където в бели манастири
клепало дървено ехти
и килимарски стан не спира
до късни нощи да тупти.

Във тази мъничка вселена
на нрави пълни с простота
и днес са може би спасени
забравени от нас неща.