Има една група адски свестни мъже. Тъжното е, тази група мъже е вечно заета... Такъв мъж не се намира лесно. И аз не се опитвам. Защото ще похарча толкова много време, ще направя толкова много опити....А след тези толкова много опити няма да го заслужавам. Такъв мъж не се търси. Той сам те намира.
Това не е моя мисъл днес я прочетох и ме накара да се замисля. Знам, че все още има свестни мъже, някъде там. Аз не съм се отказала да го намеря, но може би трябва да спра да го търся. Той ще ме намери. Но нали казват “помогни си сам да ти помогне и Господ”. Ако спра да го търся Той дали ще ме намери по лесно. Не знам. Знам, че при всеки грешен опит боли и то боли зверски и си мисля добре де като си опаря ръката на котлона повече не я слага, за да не ме боли, а защо по отношение на мъжете не правя така. Търся го, онзи който е моята половинка, онзи с когото ще се почувствам цяла, но все не го намирам. Но не се отказвам. Знам, че той е там някъде и ме търси. Може би ако се спра на едно място той ще ме намери по лесно, а може би не. След толкова много опити не знам ще мога ли да го позная, когато го намеря, той ще ме познае ли. Онази изхабена жена, постоянно търсеща нещо. Няма ли да си каже, не, не е това жената, която търся и просто да отмине. Но също толкова вероятно е ако спра да го търся, просто да го оставя да мине покрай мен без да го спра. Чувствам, че той е някъде наблизо, ако протегна ръка ще мога да го докосна. Може би е само илюзия, но твърдо вярвам, че хората не са създадени за да са сами. Това просто не е естествено. Всичко трябва да е чифт, всеки има своя половинка. Някои я откриват по - лесно, други по - трудно, трети не я откриват, защото не знаят какво търсят. Аз знам какво търся и знам, че рано или късно ще се срещнем, някой ден пътят ни ще се пресече и ще се слее. Знам, че ще намеря човека, не с когото да живея, а без когото не мога да живея. Той е там и ме чака, да го открия.