автор: new-born

Огледалната принцеса никога не вижда себе си
излива се във всякакви обърнати форми, цветове..
Гладно се взираш в нея
(иди, разрешено е днес да се усмихваш)
чертаеш с пръсти устните й,
позволяваш си да уловиш диханието й в дланта си
а тя все така безплътно те избягва,
надалеч и навътре сякаш отива, светлината я поглъща
(върни се, от нея остана само смехът й)
и стипчивият дъх по дланта ти