автор: plevel

Сам сред пустоща; сред житните поля – сякаш безкрайни пустини, полюшващи се нежно,като миражи; блянове за един по-красив свят; за доброта и съвършенство…
Спокойствие…..
Тишина……..
Единност……

Ето, той, усещаше красотата. Пълната хармония на безкрайния миг. Отдалечен от прахта и крясъците около него. Сивотата…сълзите…тъгата….не съществуваха в сърцето му…. Той бе запленен от друг свят…от нея.
Тя бе там – пред него…
Изпълнена…..
Нежна…..
Топла…..
Единствена…..
…….. Съвършена……
Погали го само с очи, с един единствен поглед. Усети го с едно единствено дихание - лек полъх. Подари му най-нежната си целувка, когато той вдиша красотата й.

Не бе нужно друго, той я обичаше…неговата единствена любима. За пръв път я поглеждаше така, за пръв път се взираше в топлотата й и усещаше себе си; собственото си сърце,очи,ръце….
Тя бе там, част от него…….

Любов, та за какво друго живееш ако не, за да обичаш…влюбен….и той бе запленен от своята любима, от своята единствена - Луната.
Нетърпеливо чакаше срещите с нея. Тръпнещ в очакване я наблюдаваше как изминава своя път от домът си,синия небосвод, за да я зърне. За да усети отново нежната и ласка,погалвайки го със сребристи лъчи и разказвайки му за хилядите мъчили се да я покорят, достигнат, да искат все повече и повече….а той не искаше друго,само я съзерцаваше…стигаше му да е там пред него всяка вечер, за да потъва в съвършенството й, за да слуша най-нежните й мелодии….

Обич….

Понякога той не виждаше своята любима, но я чувстваше близка, на разстояние- един полъх, на една едва прошепната дума … обичам те…
Да, тя бе там..макар и зад облаци.
Изпълнена…..
Нежна…..
Топла…..
Единствена…..

И винаги би била там, същата :
Изпълнена…..
Нежна…..
Топла…..
Единствена…..

Винаги готова да му подари още краси целувки, още топли прегръдки…винаги когато той искаше да погледне към нея … към неговата някогашна любима…..