автор: pavl64

Вятърът надува мишци-
сред тая олелия
да издуха
тази неразбория.
Сред нажежена тишина
изригна вулкан от
мисли
лава
кален дъжд...

В своя земетръс
земята погреба
илюзии без хъс.

Пречупиха се годините
проплака стария
бор.

Реката на живота
от чувства
вкамени се.

Осмолиха се
несбъднатите мечти-
кехлибар в сърцето
на деня.

Пепелта със спомените
блудства
в лъжливи обещания
нощта се
запрепъва.

Кораб без платна...

попътен вятър към
небосклона.

Какво са празните слова?

Денят напряга сили
в родилна болка...