автор: Agaq

Стапя се окото на деня,
сенките безшумно си отиват
и той и тя се приближават плахо
към извора на своята мечта -
Луната.
Една жена, силни мъжки ръце
си постилат килим посред зима.
И вървят, той й къса цветя,
жонглира умело,
звездите просветват в ръцете.
Омачква гърдите
и ги лепи по женската гръд.
Тя е глина в ръцете му
с ягодов дъх,
коленичи пред мъжката сила.
Той пие зърната й,
на тласъци влиза
хванал косите и хълбоци,
посява си семето и я облизва.
После я гушва и чака деня,
когато
тази жена ще му ражда вселени.