Черно-горчив шоколад се посипва по дланите ти,
полепва по кожата, застива в гънките
Търкулват се надолу фините зрънца, разбиват се гръмко в земята
Смесват се с праха на слънчевите лъчи
Събираш ги припряно с невиждащи вече очи
пропива те аромата на древните зърна
родени с прозявката на зората,
прераждащи се със самия пулс на топлото ти тяло.
..Захвърляш чашата с безумен вик,
диханието ти- като глас на древен шаман
белите парчета режат краката и ръцете ти
от теб се процежда вече шоколадова кръв...