автор: ZariN

Недей да онемяваш всеки път,
когато някой, без да подозира,
в мечтите ти и себе си намира
и мислите оставя да крадат,
да бродят като сплашени кошути
далече от утъпкани пътеки,
да търсят оня извор, който всеки
безмълвно съживява за минути...
И после го запраща към страха
и гледа как преситен ожаднява,
и как на болка сгърчен се предава,
и връща се отново на брега...

Но ти си вече толкова словесен -
до своя бряг ще стигаш все тъй лесно...