автор: dara33

Разглеждам се внимателно
в стенното огледало...
Все си мислиш, че имаш ме
същата,
като вчера и онзи ден и
толкова много преди, че
си забравил от кога сме заедно.
Всъщност да ти призная,
различна съм, не много, но
грам новичка.
Умря, онази наивницата от вчера.
Замених я с активен наблюдател.
Гледам се под микроскопа на обърнатите
си орбити и обмислям живота си, като на кино.
Лентата се върти с бързи обороти по екрана
на измъченото ми съзнание и установявам,
че дала съм всичко от себе си,
а душата ми гладна е.
Приличам на новородено дете
след изнасилване.
Пак съм невинна,
но опорочена още в зачатие.
Опитваш се да надникнеш върху моя екран
да облещиш очите си?
Не, не става. Той си е мой.
Новичката го пази.
Гледам се в огледалото на живота
и зъбя се странно на себе си.
Едва ли подозираш промяната.
Грам е, но факт, че я има реално.
Наивницата се смее на себе си.
Толкова много си я обичам, нея...
Прибрах си я, като спомен в душата
за подсещане, че е употребена.