автор: olentangy

В градината със бронзови поети
и каменна Ерато във фонтана
небето сипе акварел и темпер,
но залезът не иска да остане.

И избледнява златното до охра,
пастелни сенки плъзват по стените.
Заплетен залез в клоните на ореха
или разнищено палто на скитник

люлее се. Внезапно притъмнява
мозайката от облаци и клони.
В мен бронзово е - като тленна слава,
съсухрено - като пресъхнал спомен.