автор: Danika

5


Глад? Да гладът се надигаше в стомаха му.
- Андреа- той докосна с устни челото и.
- Какво?
- Гладен съм, какво – и се усмихна, гледайки я в очите, след което я плясна по голото дупе.
- Ставай.

Как всичко протича толкова нормално, сякаш се познават от години и живеят от години. Няма никаква бариера, която да се мъчат да преминат. Колко всичко е просто и естествено. Защо? Дали е за добро?
Андре се протегна лениво, но в следващия момент вече беше на крака. Добре че стана първи, защото на нея щеше да и е толкова трудно да се прави на акробатка и да го прескача.
Той стана както беше гол и се запъти към банята. По-късно тя щеше да разбере, че това е нормално за него да се разкарва гол в стаята и нямаше да изпитва същите притеснения както сега. Но тя не смееше. Загърна се с хавлията и стана от леглото.
Докато чакаше реда си за банята, тя осъзна, че наистина времето беше напреднало. Бяха минали вече доста часове от срещата им на аерогарата, пътуването до тук и всичко, което се случи. Не бяха спирали никъде, дори за кафе. Той беше отлетял от Амстердам в 10 часа сутринта. Спомена само за лека закуска в самолета, след това пътуването тука. Къде и беше акъла, че не се сети за това по-рано. Но толкова щастлива се чувстваше, че дори не усещаше глад. А той си беше гладен.
Дебелите завеси на прозорците изолираха добре светлината, но не чак дотолкова, че в стаята да е съвсем тъмно. Вероятно навън се е смрачило и времето наистина е напреднало. Приготвиха се набързо и излязоха. Горещ въздух като от пещ обгърна телата им. В последната седмица на август, в 9 часа вечерта, температурата да е все още около 25 градуса,това не се случва всяка година.Какъв късмет. Понякога се случваше през август времето да започне да се разваля, но тази година лятото оставаше все още горещо и като че ли нямаше намерение да си отива.В стаята не се усещаше заради хладината, която идваше от климатика. Андрея толкова се надяваше на това, зарадиАндре.
Когато си приготвяше багажа, тя мисли много какво да вземе със себе си. Не беше сигурна къде точно иска Андре да отидат. Беше казал, че навсякъде е добре за него, само да бъдат двамата. Това е по-важно. Но по думите му тя усети, че той предпочита да са на море. За първата им среща на летището тя се беше пошегувала, че ще облече най-ярката рокля, която има- големи цветя в различни цветове на черен фон, много изрязана отпред и с гол гръб. Така той щеше да я разпознае от пръв поглед и от далече, не можеше да я сбърка. Много се смяха на различните определения, които си даваха един друг. После реши, че тази рокля не е толкова подходяща за първа среща и избра една друга- черно трико, което очертаваше фигурата и и я правеше да изглежда по елегантна. Гарнитура около деколтето, оголващо красивите и рамене и един закачлив, но не толкова набиващ се в погледа надпис, на който и обърна внимание най-близката и приятелка много по-късно. На английски беше написано: ”Ако искаш да направиш нещо хубаво- целуни ме.” Много се смяха. Дали Андре беше прочелел надписа, тя така и забрави да го пита. По-важно беше, че той наистина я целуваше, макар тя да се страхуваше в началото от тези целувки.
Сега беше моментът тя да си облече тази рокля, която беше ушила само за него. Намираше се много привлекателна и секси в нея и се чувстваше добре. Косата и падаше на меки вълни по раменете. Отдавна я боядисваше заради белите коси, които имаше и естественият и цвят беше прекрасен кестеняв, но нищо не беше останало вече от него. Русата коса я правеше да изглежда по-млада и това не беше точно русо, а някакъв невероятен цвят, който тя докарваше при смесването на два цвята боя в определено съотношение.
Андре явно я одобри с поглед , но до края на почивката им той така и не каза нещо, което да покаже неговото отношение. Беше определено много пестелив на думи и комплименти. А и Андрея не обичаше комплиментите. Предпочиташе истината в очите, отколкото да се залъгва от някакви красиви думи без съдържание. Но в същото време така и се искаше той да каже, че е много красива, че роклята и стои добре и какво ли не още. Желанието на всяка нормална жена подобни думи да галят слуха и. В случая не беше суетност. Само желание да разбере повече за чувствата му. Но това можа да прочете в очите му и беше по-важно за нея от думите.
Още при излизането навън от хотела, Андре посегна и я хвана за ръката. Тя беше изненадана и очарована. Това беше за нея прекрасен жест. През цялата ваканция, при всяко излизане Андре не пускаше ръката и. Понякога тя се смееше наум, че той е като дете на непознато място. Страхува се да не се изгуби, ако се пусне от нея,но това беше невероятен жест на нежност и близост.
Почти не разговаряха слизайки бавно надолу към брега. Андре мълчеше. Не питаше нищо, а и тя не смееше да го заговори. За нея беше достатъчно двамата да вървят един до друг хванати за ръце Той беше много красив мъж. Висок 1,80. Широкоплещест, вървеше изправен, въпреки годините си- вече 55 и изглеждаше много по-млад. Синият му поглед като морето пред тях, можеше да покори много по-млади от нея жени. Косата му беше гъста, разделена в средата на два немирни кичура, които падаха все напред и тя умираше от желание да зарови пръстите си в нея и да го разроши. Може би довечера, като се върнат в хотела. Пак я нападнаха онези мисли. Но тя го искаше. Много го искаше. Много искаше да целува и тръпчето на брадичката му, което го правеше да изглежда още по-секси.
След една толкова кратка обиколка, колкото позволяваше да се направи в малкия град, те си избраха най-хубавия ресторант на брега на морето. Изобщо не и беше до вечеря. Поръча си печени зеленчуци на скара и сос „тартар”. Невероятно защо тя не беше гладна, изпитваше само глад за любов. Колкото повече го гледаше, толкова повече нарастваше в нея желанието. Не можеше да повярва на невероятния си късмет да срещне такъв прекрасен мъж. Той беше всичко, за което беше мечтала- красив, интелигентен, нежен...Боже ... всичко. Тя дори не можеше да намери точните думи, за да го опише, ако това се наложи. Просто беше перфектен.... Но тя знаеше, че перфектни хора няма. Знаеше, че толкова хубаво не е на добре и тази мисъл веднъж минала през главата и се загнезди там и докрая не и даваше мира.
Андре си поръча няколко блюда. Попита я за мнението и, но нали навсякъде готвеха различно. Тя все пак успя да го ориентира. Той показа невероятен апетит и Андрея се почувства неловко и виновна , че не се сети по-рано за това, а се остави на желанието си да лежи в прегръдките му, колкото се може по-дълго, като че ли днес не е първият им , а последен ден заедно. Андре набоде парченце от порцията си и го насочи към полуотворените и устни.
- Опитай. МММ.... много е вкусно.
Тя го гледаше право в очите и отвори уста, за да поеме късчето месо. За миг застина така, като забрави да пусне вилицата от устата си. Двамата се гледаха един друг като в забавен каданс. Осъзнала се навреме, тя успя да излезе първа от тази магия. Опита се да се усмихне, но това трудно и се отдаде, защото трябваше да преглътне хапката. В същото време мислеше колко красив е този жест. Не и се беше случвало преди. Магия имаше дори в такива дребни на пръв поглед неща.
Тя беше говорила много на Андре за българската кухня. Беше се пошегувала, че веднъж опита ли, няма да иска да се върне в Холандия. На свой ред и той се пошегува:
- Няма да искам да се върна заради храната или заради тебе?
Това я накара за миг от секундата да си помисли, че ще прекарат остатъка от живота си заедно. Без да го познава в действителност на живо. А сега, когато той е тук, тя искаше това повече от всякога. Много се надяваше да стигнат до някакъв разговор за това през тази седмица заедно, но не искаше тя да го подхваща. Стигаше и този живот в самота. Искаше да споделя дори такива прости мигове като вкусването на храната по този начин. Беше невероятно завладяващо. Този мъж или беше много обигран и знаеше как да накара една жена да потъне за него или просто беше невероятно мил и естествен. Тя не можеше да направи разликата или да намери границата.
Във всичко Андрея откриваше все нови и нови неща за него. И всичко беше толкова непринудено и естествено, като че ли те са от години заедно и се познават много добре. Тайно го наблюдаваше как се храни. Всичко, което правеше беше с финес и добре премерено. А тя така се притесняваше, че на моменти дори усещаше колко непохватна е в желанието си да се представи добре и трудно преглъщаше дори меките печени зеленчуци.
- Скъпа, винаги ли ядеш толкова малко? Как ще се нахраниш с това?
- Да- промърмори тя. Как да му обясни, че на моменти, когато я обземаше напрежението, тя можеше да изяде света, а дълго след това се подлагаше на мъчителни диети за да влезе във форма. Често казваше, че когато е щастлива, тя не усеща никакъв глад. Е, сега като че ли можеше да мине и без храна цяла седмица. Наистина не усещаше глад. Наслаждаваше се на мига. Само можеше да съжалаява, че не отидоха в заведение, където има жива музика. Тя обичаше много да танцува, той също.... Но имаха време.
Лекият бриз, шума на морето, приятната музика, близостта между двамата. Всичко беше толкова хубаво. Краката им се допираха на моменти под масата и тя се чувстваше неловко и се отместваше в страни. Докога ще чувства хем неудобство, хем неизмерно щастие. Често рагираше като тинейджърка, като момиче на първата си среща, макар че успяваше ловко да прикрие това. Дали не беше от неизживяната младост и ранния брак. Дали все пак както казват и на петдесет години може да изживееш първа младост? Не трябва ли напълно да се отпусне и да се почувства щастлива и доволна от живота? Почти не говореха. Приключиха с храната и той предложи да се прибират. Не беше много късно, но той явно се чувстваше изморен и искаше да си легне. Тя напротив, бе превъзбудена. Мислите и бяха заети с това, какво ще се случи, когато се приберат в стаята.
Нищо не се случи. Прибраха се от разходката като обикновена двойка с дълги години семеен стаж. След като мина през банята, той се отпусна на своето легло и каза лека нощ. Тя бе изумена от това. Очакваше нежни ласки и отново ..... Но не...
Все пак се престраши да отиде до неговото легло и да седне на ръба. Той лежеше по гръб. Хавлията му беше отметната малко в страни, но той не се притесняваше от това. Посегна към лицето му. Той хвана ръката и и като не откъсваше поглед от очите и я приближи до устните си. Андрея очакваше да изпита някаква страст. Очакваше да я прониже някаква пареща, сладка болка. Но пеперудите спяха. Защо? Дали наистина нейната чувственост беше закърняла. Нали го обичаше толкова много и искаше да бъде с него. Защо онова електричество характерно за влюбените не я разтриса цялата.
- Андре, обичам те.- Толкова много искаше да повтаря това, като че ли не беше сигурна и искаше да чува на глас думите си отправени към него. - Разбра ли ме? Обичам те.
Когато разбра за първи път, че изпитва такива чувства и сподели това с Андре, той каза:
- Любов за мене е много силна дума. Колко пъти тя завършваше разговорите си с него с думите- Обичам те. Колко пъти тя се надяваше да чуе от него- Обичам те. Нито веднъж той не изрече това. Нито веднъж той не я нарече- моя любов, както тя се обръщаше към него.....
- Ти си добър човек, скъпа. Хайде отивай да спиш.
Тя се наведе и го целуна. После тръгна към леглото си.
- Обичам те- застигнаха я тихите му думи в тъмната стая.
Остана като замръзнала на мястото си по средата между двете легла. Не вярваше на ушите си. Да не би да и се беше причуло нещо такова. Толкова много искаше да го чуе, че сега започваше да халюцинира. Тя се чудеше дали да продължи към леглото си или да се върне при Андре. Изведнъж се обърна и се върна при него.
- Какво каза, какво каза? - смееше се тя и го боричкаше леко.
- Нищо. Нищо не съм казал. Отивай да спиш- гласът му звучеше сериозен през леката усмивка на лицето му. Тя се наведе да го целуне още веднъж.Това бяха обикновени целувки. Целувки без особена страст. Целувки, които не те караха да се разтреперваш и да загубваш представа за време и място. Просто целувки между добри познати. Но може би в тази възраст не страстите бяха толкова важни. Може би нещо друго, което и двамата не можеха все още да разберат. Но тръгнат ли си утре от тук, ще търсят стая с двойно легло. Това искаше и Андре. Тя се върна в леглото си и докато се наместваше както ще и е удобно, защото на чуждо място винаги се чувстваше некомфортно, чу неговото леко похъркване. Той вече беше заспал.
Андрея нямаше хубав сън. Мислеше си колко хубаво ще е да са в едно легло и да се гушне до него. Години наред вече си лягаше сама. Липсваше и топлината на мъжко тяло, просто да го прегърне лежейки зад него и да сложи главата си на раменете му или пък той да я прегърне по същия начин и тя да чувства дишането му.Това, което искаше толкова много, беше просто да има любимия човек до себе си , да заспива в прегръдките му или да се събужда от целувките му. Сещаше се и за думите на своята любима баба- всичко се оправя под юргана... Усмихна се...
Мечти.... Ако утре си тръгнат...
Дълго се въртя в леглото си, но накрая все пак успя да заспи. През нощта усети, че излезе силен вятър „Ох, само да не се развали времето”...




*

Времето се разваляше. С всеки изминал ден температурите падаха все повече. Андре стоеше изправен до големите панорамни прозорци с цигара в ръка и погледът му се рееше някъде в тъмните водите на канала пред него. В главата му се въртяха какви ли не мисли. Новият проект, над който работеше нещо не вървеше. Работата наистина не му спореше. Какво ставаше и той не можеше да си обясни. Винаги беше толкова организиран и продуктивен, а сега нещо не е както трябва. Дали не хваща някакъв грип или. Той махна с ръка като че ли да отпъди натрапчива муха и се засмя. Може и да е.....
Телефонът звънна и го откъсна от мислите му. Звънливият глас оттатък линията му напомни за две срещи, които му предстояха днес. Между тях той имаше и една много по-вълнуваща и интересна. Само мисълта за нея караше сърцето му да подскача и тялото му се изпълваше с някаква необяснима наслада примесена с гняв. Да, гняв. Днес той ще се срещне със Силвана и ще и иска обяснение.
Часовете като че ли бяха дни. Така бавно се движеше времето.
Когато я видя да влиза уверено през вратата, той забрави за всички ядове, които тя беше предизвикала с публикуването на статията за него. А междувпрочем тя го представяше в прекрасна светлина.
„Кой мислите, че ви гледа от снимката? Мечтата на всяка жена- преуспяващ млад мъж, при това много красив и в същото време свободен. Не е ли това, което търсите? Не е ли той вашата мечта? Не трепва ли нещо вътре във вас, гледайки тези небесно-сини очи? Ако го срещнете на улицата случайно, никога не бихте го подминали, нали? Вероятно неговите ухажорки са безброй, но защо да не опитате и вие.
Андре ван Рее е... /следваха интересно поднесени биографични данни,представени с изискан,елегантен хумор/.....
Мили жени, представете си само този мъж във вашата кухня със запретнати ръкави на ризата и домакинска престилка. Той може да ви приготви най-вкусните спагети на света подправени с много любов и вие никога няма да искате да вкусите нещо друго. Бъдете внимателни какво ще кажете след като ги вкусите с чаша червено вино от любимата марка на Андре ван Рее, която той ще ви поднесе изискано, какъвто е и самият той. Ако все пак това си остане ваша мечта и вие не можете да имате този прекрасен мъж, може да опитате неговите спагети..... но като си ги приготвите сами Аз съм сигурна, че готвейки, вие ще мислите за него и те ще бъдат подправени по подобаващ начин. Добър апетит.....
и следваше рецептата за приготвянето на любимите му италиански спагети. Тя също беше „подправена” и той се замисли дали да не ги приготви по този начин следващия път. Усмихваше се. Това беше рядкост за него в последно време.
- Загадъчна усмивка? Дали пък аз не съм причината за това? Или нещо по мене не е както трябва? - тя приглади с ръце прическата си, дрехите прилепнали по нея и ръцете и се спряха на бедрата и, които тясната пола описваше. Всичко в нея излъчваше еротика.. Тази жена знаеше какво въздействие има над мъжете и не пропускаше да ги предизвика. В същото време очите и блестяха и не се откъсваха от неговите, а тънките и устни бяха полуотворени в нещо като усмивка и покана- целуни ме...

- Здравей Андре. Бях сигурна, че ще се обадиш. Благодаря за поканата.- Тя беше протегнала нежната си бяла ръка напред.
Той се върна от там, накъдете го отнасяха мислите му, към тази реална жена пред него. Пое ръката и като доближи внимателно устните си към нея, като че ли с известен страх да не би да и причини нещо. Толкова фина и елегантна беше Силвана, че Андре се чудеше как вятърът навън не я е отнесъл нанякъде или той просто му направи услуга и я довя тук.
Забрави за яда, който го беше обхванал и заради което беше дошъл отново на това място, където беше първата им среща. В нейната компания той се чувстваше прекрасно и езикът му сам се развързваше. Очарователната му усмивка откри прекрасните му бели зъби. Опънатите черти на лицето му се смегчиха.
Беше облечен в елегантен светъл панталон в екрю и син пуловер, под който се показваше яката на екрю риза на тънки раета. Синият пуловер правеше очите му да изглеждат още по сини. Немирните кичури на косата му падаха над челото. Отзад косата му бе прибрана в опашка. Той се харесваше с тази прическа. Наред с изисканите обноски, които имаше, перфектната стойка, сините очи и дългата коса прибрана на тила му, той беше идеалния представител на викингите.
- От къде взе тази рецепта за спагетите по италиански. Аз не ги приготвям така и ти трябва да знаеш най- добре това.
- От къде мога да знам след като не съм ги опитвала? - тя се усмихна нежно и го изгледа предизвикателно, като че ли погледът и казваше- Покани ме, де.
- Трябва да те поканя някой ден. - Как можа да каже това. Изненадан беше от себе си.
-Ок. Кога?- хвана се тя за тези думи- беше много директна, също като него. Може би затова го привличаше така силно и успяваше да разтопи сърцето му. А тя самата усещаше че става по- дръзка от когато и било, когато е с него. Може би наистина се допълваха по някакъв начин или пък бяха предизивикателство един за друг. Кой знае. Скоро може да имат тази възможност да разберат това. Тя се усмихна леко.
Той не беше женкар, но не беше и самарянин. Жените го харесваха много и си умираха по него, но той беше много придирчив и не спираше така лесно погледа си на някоя. Имаше няколко връзки, но те така и не му донесоха удовлетворение и той ги приключваше набързо. Много бързо се стигаше до леглото, а ако толкова бързо можеш да съблазниш една жена, това значеше според него, че тя е много лесна плячка и недей да очакваш да ти бъде вярна дълго време.
- Изглеждаш много добре. Какъв беше този комплимент, който тя така набързо изстреля? Дали не трябваше той да каже това? Е, не можеше да скрие удоволствието си, че го вижда и при това, той я беше поканил. А и наистина обичаше да казва нещата направо. Може би за да подхване разговор или пък да поправи грешката си с този въпрос. - Ок, кога? - повтори отново въпроса си Силвана, като изгледа Андре по обичайния за нея предизвикателен начин. Като че ли само това очакваше, той да я покани колкото се може по-бързо и да станат по-близки и кой знае още какво.Или пък искаше да изпита на себе си това ,което беше написала като послание-предизивикателство към жените. Дали действа и доколко думите и могат да имат такова силно значение. ” Мечтата на всяка жена- преуспяващ млад мъж, при това много красив и в същото време свободен. Не е ли това, което търсите? Не е ли той вашата мечта? Не трепва ли нещо вътре във вас, гледайки тези небесно-сини очи? Ако го срещнете на улицата случайно, никога не бихте го подминали, нали?” Дали пък не търсеше отговор на риторичните си въпроси отправени към жените? Не. Чак сега тя се осъзна, че това бяха не просто журналистически трикове да говориш от свое име. Това бяха нейните чувства и въпроси, които я вълнуваха и измъчваха след първата им среща на живо на партито послучай откриването на бизнесцентъра.
Да. Това беше, което тя търсеше. Това беше, което тя искаше. Най-после беше го намерила и трябваше да има шанса да го опознае по-добре и дори да.......Тя знаеше какво иска и ще постигне това, което иска, както винаги....
Андре я погледна, но не беше изненадан. Той вече знаеше какво да очаква. И това все повече му харесваше. Докато тя беше толкова пряма и открита, той беше в известен смисъл затворен. Обичаше да казва нещата направо, за да няма съмнения или двойно тълкуване, но тя беше дръзка. В никакъв случай не нахална, макар че да си журналист в известен смисъл трябва да притежаваш и това качество, защото едва ли ще напреднеш много в професията си и ще имаш добри резултати. Да имаш остър език, грубо казано също беше много важно, но тя правеше всичко това с такъв финес, че не можеше да не те очарова и да те накара да заговориш за неща, които си мислиш, че никога не би споделил. И изведнъж той се усети, че и разказва за себе си.
- Знаеш ли, когато бях дете обичах да гледам как майка ми готви в кухнята.Тя беше огромна по размери, защото ние бяхме много деца. Или така ми се е струвало, защото аз бях малък. Майка ми е италианка по майчина линия и може би затова обичам толкова много италианската кухня. Да, той започваше да споделя неща, за които никога не е говорил...Може би тази жена наистина имаше невероятното качество да изсмуче всичко от тебе и да моделира после това както тя си иска. Но за това последното той въобще и не си помисли. Просто пред нея той ставаше друг човек.
- Тогава следващия път трябва да отидем в италиански ресторант за вечеря.И поканата този път е от мене.
- А след това ти трябва да ми дойдеш на гости и да опиташ наистина от моите спагети. Така ще може да кажеш дали аз съм по-добър готвач.
Разговорът тръгна толкова непринудено и лесно. Двамата се смееха и забавляваха добре. Андре я беше поканил с твърдото намерение да иска обяснение защо без негово съгласие тя е публикувала материала, но това беше толкова бързо забравено.
Времето минаваше неусетно, а обядът наближаваше своя край. В нейно присъствие времето летеше. Направиха впечатление като една мила, млада,съпружеска двойка, каквато невероятно бързо станаха. Може би защото и двамата не бяха в първа младост- той на 35, тя на 30...
И той който казваше, че ако много бързо една жена падне в леглото ти, ти трябва толкова бързо да се разделиш с нея, не разбра как сам неусетно изневери на собствената си фолософия за жените. Толкова неочаквано той поиска тя да остане за винаги.
Завинаги.....Имаше ли завинаги?.....