Той се приближи и потръпна в ужас, когато зърна измръзналото й тяло в снега. Искаше да се втурне и да я вземе в ръцете си, но вместо това падна до нея на колене и зарида в отчаяние. Беше дошъл твърде късно. С болка огледа раните и замръзналите й пръсти. Не посмя да повдигне падналата върху лицето й коса, защото не искаше да вижда затворените й, лишени от живот очи.
Той дълго стоя така край нея, докато изгуби сила да стане от земята, а очите му пресъхнаха. Студът напълно скова тялото му, а вятърът брулеше изпитото му лице.
изведнъж тих плътен глас наруши тишината.
- Аз бях там, когато се случи всичко.
Човекът потрепна в изненада и леко повдигна главата си, търсейки с очи по посоката на гласа.
В тъмнината съзря едва различим силует на висока фигура, а на гърба му се движеха две огромни крила.
- Виждам, че си ангел. Не можа ли да я спасиш?
Ангелът въздъхна и прошепна:
- Тя сама избра този път, защото само той води към вечния живот.
- Нима трябваше да умре, за да живее?
- О, да. И не само тя, но и мнозина около нея. Тя сама избра да остане тук и да се бори за всяка една душа, докато и стигнеха силите.
- Но как? Нямаше ли друг избор? Не можеше ли да спре навреме?
Ангелът отново въздъхна и го погледна с пронизващи очи.
- Ако тя не бе дала живота си, други щяха да загинат. А душата й нямаше да понесе това. Виж - каза ангелът, леко посягайки към нея с пръст. - Тя все още не си е отишла напълно от този свят тук. Тя е като в дълбок сън и ще бъде тук още известно време. След това ще я взема. Ако през това време ти идваш и я докосваш, част от топлината ти ще се предава в нея и това ще я запази тук.
Човекът се приведе леко над студеното й тяло и леко докосна рамото й. Усерти сякаш лека светлина премина през него и се вля в нея. Тялото й някак се промени, а част от снега започна да се топи.
Той се пресегна, за да опита отново. Но ангелът изненадващо скочи и извика:
- Спри! Ще я убиеш. Не бива да я докосваш често, защото духът на живот не е в нея и ако я затолиш цялата, а душата й не може да се върне, тя ще умре завинаги. Можеш да я докосваш не повече от веднъж на ден. Освен това всеки един допир ще ти коства много усилия и ще ти трябва време да се възстановиш.
Човекът сломено се присви в тишината и заплака.
- Аз искам тя да живее. Как се случи всичко така, че да отнемат живота й, радостта й? Тя не заслужава подобна съдба! А аз не бях край нея, не бях тук, за да я спася!
- Защо не беше тук? - тихо попита ангелът. - Какво те спря да й помогнеш?
- Аз не знаех, че тя е смъртоносно ранена. Знаех, че води много битки, но се отдалечих, защото я упреквах. И защото не можех да издържам болката й. Не знаех какво да правя! Мислех си, че сякаш нарочно отиваше там - за да я боли!
Ангелът замълча за миг, изчаквайки да отминат риданията му.
- Тя никога не е искала да я боли. Тя виждаше нуждата в хората и им раздаваше обичта си - дори когато те не я заслужаваха. Но тя разбра един важен принцип. Че всяко нещо има своята цена. И бе готова да плати цената за щастието на другите, което разбира се е и щастие за нея.
- Къде е душата й сега? - съкрушено попита човекът.
- О, не се бой, душата й е добре. Тя е сред децата и им раздава от цветната дъга.
- Но тялото й е тук! Не може ли да се върне! Да е жива!
- Не знаеш какво искаш, човече... Това не е възможно...
- Как да не е възможно? Та ти си Ангел! Божий пратеник! - почти възмутено извика човекът, но изведнъж се сепна - Чакай, чакай! Ти каза, че всяко нещо има цена. Нали така? Значи трябва да има някаква цена, за да я върна, нали?
Ангелът го погледна кротко и след секунда мълчание каза:
- Има цена, да. Но малцина могат да я платят. И не смея да поискам такова нещо от теб. Само избрани хора са способни да извършат това дело.
Човекът скочи на крака и развълнувано извика:
- Ще платя! Кажи ми какво да направя!
Ангелът се приближи и изведнъж около него бликна ярка светлина.
- Има няколко неща, които трябва да направиш. И тя може да се върне, само ако извършиш всичките.
Човекът кимна утвърдително.
- Първо - трябва да откриеш душата й, а тя е при Избрания и при онези малките и скромните жители на Неговото царство. Второ, за да стигнеш там, трябва да направиш това, което направи и тя - да раздадеш сърцето си докрай. Умирайки за себе си, ти ще я намериш. Това е единственият път. И помни, времето е ограничено. А докато я търсиш, идвай тук при тялото й ежедневно и го докосвай, така тя ще усеща присъствието ти и ще знае, че я търсиш. Давам ти една година. Ако не се справиш, ще дойда да я взема. И помни. Тя няма да помни много неща от преди. Ще трябва да й се откриваш отново и отново, за да те разпознае и за да се отдели от смъртта. Побързай, защото дъха й ще изстине завинаги и ще я загубиш.
В същия миг ангелът изчезна. Наоколо притъмня и започна да вали силен сняг. Човекът съблече палтото си и покри тялото й. Внимаваше да не я докосне, така както му каза ангелът. После написа една бележка и я сложи до нея. На нея пишеше: "Аз ще се върна за теб". Знаеше, че тя не може да я види, но оставяйки нещо от себе си до нея, му даваше утеха и тласък да продължи напред. И след това тръгна. Да търси душата й. Не знаеше нито къде, нито как ще я намери. Но докато това се случеше, щеше да се връща при тялото й всеки ден. И да го докосва. Може би това щеше да му помогне да намери правилния път.