автор: meiia

/ На един приятел
с цялата ми любов,
спасена от болката./
------------------------
Болката е обърканото
двуречие.
Черното изписано
върху бялото.
Жаждата,утолена с
безречие.
Отрицание на душата
и тялото.
Болката е нагло
невидима,
като силен мустанг
ни прегазва.
Винаги е непредвидена.
Нея рядко умеят да я
предсказват.
Тя е власт на безвластния,
мимолетния цар на
земята.
Необратима,протяжна,неясна.
Майка,която помята!
Болка.
Разсърдени псета.
Нагон,разкопчан пред
девица.
Крепост с лукавство превзета.
Угасена след мъртъв
свещица.
Огледалото криво на Рая.
Цветя потопени в
катрана.
Какво е болка не зная.
Може би само
е предвестник на Края.