автор: Rossa

Няма вече да бягам,
нито да се страхувам!
Каквото иска да става -
ти си моето утре!

Колкото да си страшен,
няма да ме изплашиш
нито като ме гледаш,
нито като ме галиш.

Няма да ти покажа
как изгарям отвътре -
нека сам се опариш,
нека станеш на въглен!

Няма да ти помогна
пътя в мен да откриеш -
нека сам го налучкаш
или да се пребиеш.

Няма да ти разкрия
колко много те искам -
побвай да се докажеш,
пробвай, ако ти стиска!

Казвай ми, че съм кучка,
дива в черна премяна,
ала пак ме целувай!
А пък аз във замяна

огън в теб ще разпаля,
с биле ще те намажа
и по въглени живи
ще проходиш, да знаеш!

Като куче ще виеш,
по корем ще се влачиш,
като бебе невръстно
знам, за мене ще плачеш.

Трупи сто ще домъкнеш,
със ламя ще се биеш,
чудо сам ще направиш,
само за да ме имаш!

Колко мил си и смешен,
блъскаш в мен като вятър
а пред тебе открехната
откога е вратата!