автор: gil-galad

не плача вече, че не си при мен,
не плача вече, че те няма,
а плача пак за всеки ден,
що губил съм във таз измама -

мислил съм, че вечно ще съм с теб,
пропускал съм усмивки и сълзи
и спял съм вместо да те гледам,
сънувайки, че само злите ги боли

проклетата надежда ми остана
като последна клечка топлина,
че някой пее някъде "Осанна"
в следствие на моята беда

че гледа те във сините очи
и гушка те щом вън гърми,
и лъже те, че дъжд са капките,
че твърде много са да са сълзи