автор: Danika

Рио де Жанейро...Прекрасен град. Това име предизвикваше невероятна смесица от чувства в душата му.Андре не беше сигурен кои от тях надделяваха.Но и защо сега те се връщаха и докога?......
Заливът Гуанабара,хълмът Захарна буца,най-известният акведут в Рио,Аркош да Лапа построен през 1730 година, но с толкова стабилна конструкция,която днес се използва за трамвайна линия свързващ квартала Санта Тереза с центъра на града.Ботаническата градина събрала цялото богатство на бразилската флора. Андре обичаше да се разхожда по алеята на гигантските палми,да пътува с трамвая от центъра на града до квартала на художниците-Санта Тереза, също незабравима атракция,която привличаше много туристи.Да се изкачва с влака до хълма Корковадо до статуята на Исус Христос и да се наслаждава на изключителната гледка ,разкриваща се под него.Обичаше да се пече на пясъка на плажа Копакабана и съжаляваше,че в този толкова красив залив нямаш възможност да плуваш в океана заради студената вода,която може да те пресече. Беше вече от няколко месеца тука ,отдаден на желанието си да се потопи във всичко,което може да му предложи животът и да се опита да забрави.Знаеше ,че няма да пропилява времето си така и скоро ще започне отново да работи усилено,защото все пак това му липсваше,но искаше да се оттърси от миналото си и ако може да не се връща назад никога повече.Бягство...Беше ли това бягство... Андре пътуваше от южните части на Рио към северните,където живееше по-бедното население.Знаеше за контрастта между разкоша и богатството от една страна и дълбоката мизерия,в която живеят много от жителите на града.Богатите населяваха центъра и южните части на града-около Копакабана,Ипанема,Лагоа.Бедните се бяха струпали в северните части,в гънките на възвишенията.Някъде разликата беше толкова огромна,че неминуемо се питаш в кой век се завръщаш само с няколко километра разлика в разстоянието.Мизерията и почти примитивния начин на живот на някои места бяха изключителни.Пътувайки през тези места,Андре не искаше да повярва ,че такъв живот може да съществува. Сега беше тръгнал да търси Мерцедес и се надяваше тя да не живее в толкова беден квартал.Питаше се къде ли ще я намери .Спомняйки си малко повече подробности,той си казваше ,че не е възможно тя да живее толкова бедно и тайно се надяваше да не се разочарова от предположенията си. Той се питаше и защо беше тръгнал да я търси,но нещо вътре в него го движеше в тази посока.Може би заради тази луда нощ прекарана заедно в хотелската стая. Може би,но кой може да каже това с точност. Беше успял да понаучи нещо за тази жена . -Мерцедес Мъжът ,когото попита за името на момичето беше непохватен кариок на средна възраст,седнал пред скромна на външен вид къща в един от не толкова бедните квартали на Рио.При споменаване името и ,Андре отново си спомни онази нощ,която беше прекарал в прегръдките на една истински чувствена жена с желанието да избяга от всичко, което го заобикаляше-мръсния живот,мръсните пресни спомени за жестоката изневяра на съпругата му. Банална история.Беше я хванал в леглото с най-добрия си приятел,поне го мислеше за такъв до този момент.Докато се блъскаше да направи живота на семейството си по-лесен,тя се беше забавлявала.Беше ли пропуснал нещо?Негова ли беше вината за това?Този въпрос не му даваше спокойствие месеци наред.Какво и липсваше,защо го направи?Не вярваше да беше толкова влюбена.Ако беше ,той можеше да я разбере и да и прости вероятно.Не че той беше светец.В никакъв случай.И той имаше своите забежки ,но никой не беше разбрал за това.А и той не им отдаваше такова значение,защото бяха лишени от всякакви по-дълбоки чувства.Може би това бяха само моментни изблици на мъжкото превъзходство над жената.Може би така се чувстваше наистина мъж или това беше някакъв неразбираем начин за мъжете да се освободят от стреса и напрежението ,да избият комплекси.За комплекси не можеше и да става въпрос при Андре.А може би фактът ,че нямаха деца.Никога не беше се замислял за тези вътрешни пориви, за които няма обяснение...Както и сега.
Тези мисли отново го върнаха назад.Нямаха деца.От доста години бяха женени ,но нямаха деца.Може би това беше основната причина.Може би това го срина докрай,защото изпитваше някаква вина.Той беше израстнал в многочислено семейство-5 братя и 6 сестри.Какво ли кара хората да имат толкова много деца.Дали това е израз на необикновена любов между родителите,дали е някакво непреодолимо желание да оставиш след себе си колкото може по-голямо продължение на рода или те –децата- просто си идват.Каквото и да беше,той живееше с прекрасни спомени от своето детство и младост.Семейството му беше много задружно.Всички се обичаха много и държаха един на друг.А майка му беше светица.Той я боготвореше,както и всички останали братя и сестри.Рядко се срещаха жени като нея.Тя успя да даде на децата си най-важното нещо-самоопределението като хора,като личности.Може би затова той самият искаше също да създаде голямо семейство.Но за съжаление не се получаваше.Всичко си беше наред и при него и при жена му.Но просто не се получаваше.Дори бяха говорили за осиновяване,не на едно , а на няколко деца.Имаха прекрасни условия за това и всичко щеше да стане много бързо,но нещо се пропука,нещо стана.Сега не искаше да разсъждава отново.Много нощи поред тази мисъл не му даваше спокойствие,не го оставяше на мира.Но сега беше дошъл тук да забрави,може би беше на път да забрави...
-Мерцедес-стресна го гласът на мъжа.-Мерцедес,къде си се запиляла по дяволите?
От вътре се чу някаква разправия и след малко на прага се показа жената от онази вечер.Всъщност Андре не беше сигурен дали това беше същата жена.Не си спомняше много добре чертите и ,само чувственото и тяло,горещата кожа и мисълта за този луд секс.Като че ли тази жена беше по-млада.Разчорлената и черна коса беше като катран,като гарванови пера, а очите и блестяха на светлината на слънцето и го примамваха да потъне в тях.Всичко в нея му се струваше толкова екзотично и горещо,че той отново почувства оня палавник в панталона си, как се надига и иска да напомни за присъствието си и за това ,че и двамата са още живи.
-Хей-как ме намери?-Безцеремонно се обърна тя към него.
Тя го позна веднага,макар че бяха минали няколко дена.Е,може пък и той да се е представил добре онази вечер-мина му през главата тази щура мисъл и сам не разбра как се засмя на глас.Тя не можа да разбере защо той реагира така.Беше не много интелигентна и не много млада жена,не много красива,но тази еротика,която излъчваше цялото и тяло, го привличаше неудържимо.Беше около тридесет и седем,осем,може би.Той не можеше да прецени точно,но това нямаше значение.Пък и не мислеше да се задълбочава толкова много в това.Просто беше дошъл да и остави нещо,което забрави онази вечер „Хм...не се заблуждавай ,че заради това си тук,човече..”нещо друго говореше вътре в него.Но кой ли знае и кой може да каже това.
-Нали знаеш,че когато търсиш-намираш-разкри в усмивка прекрасни бели зъби. Бяла кожа,кристално сини очи,добре сложен-красавец...Мерцедес го оглеждаше с възхищение и между тях премина искрата ,която възпламени страстите от онази нощ в хотела. Онази вечер в бара на хотела тя нямаше кой знае какъв интерес да го разглежда подробно,а и не беше заради това там.Просто работата и беше да прави компания на самотници.Той изглеждаше толкова самотен и нещастен ,че тя се отправи към него с намерението не само да направи престоят му по-хубав , но и да изкара пари,защото това беше основното нещо,за което беше там.Но по-късно в стаята му ,тя разбра ,че тази вечер пари няма да вземе,защото имаше усещането ,че ще направи това ,за което отиде с него,но не за пари.Може би за първи път от толкова дълго време тя изпита нещо повече от желание да бъде с някого ,но не за да изкара прехраната си.Дълги години мислеше ,че не може да изпитва нещо по-дълбоко от желанието да има пари и да живее малко по-добре от другите около себе си.Когато осъзна ,че мъжете могат да плащат за това,което тя предлагаше,Мерцедес се впусна в тази опасна игра и надпревара с живота.А съзряването и беше съпроводено с много болка и горчиви сълзи.какво да се прави ,когато си се родил беден и без права.Имаше ужасни спомени от младостта си и началото,което можеше да я помете и унищожи.Успя по някакъв начин да се оттърве.Но все още понякога ,късно през нощта,когато вече си беше у дома в леглото ,я спохождаха тези страхове.И угризения.Беше извършила нещо ужасно,за което цял живот щеше да съжалява.Нещо ,за което се проклинаше в по-спокойни мигове от живота си,които всъщност не бяха толкова много.Но живееше с надеждата ,че един ден нещата могат да се оправят.Не вярваше обаче ,че ще и бъде простено и всичко ще бъде забравено.Но все пак се надяваше поне на най-малкото ,което можеше да я успокои.Имаше и един кошмар от миналото и ,който я преследваше непрекъснато.И тя знаеше ,че един ден неминуемо животът и може да се превърне в ад.В крайна сметка всичко на този свят се заплаща.Тя дори нямаше и представа как това може да бележи и хората ,които са покрай нея.Но до този момент нямаше някой толкова близък до сърцето и,за когото да се страхува,че може да пострада покрай нея.Правеше всичко по силите си да върви напред и да не се обръща назад.Все пак животът е хубав и все се надяваш ,че воже и да бъде по-хубав... Андре я гледяше открито,без да прикрива чувствата ,които го вълнуваха в момента.Всичко беше изписано прекалено ясно на лицето му.Студената красота на севера и горещата кръв на юга.Невероятно допълване.Какво ли ще излезе?Искаше му се да я грабне още сега и да заминат някъде .Но къде?Той все още не можеше да оправи живота си,лутайки се без особена посока.А и като че ли не бързаше толкова много.Имаше всичкото време на този свят.Беше все още млад,чувстваше се млад.Беше невероятно изпълнен с хъс за работа и печелене на пари,които не му липсваха,но просто трябваше малко да поуспокои топката за известно време.Беше умен,интелигентен и с добро възпитание.Прекрасна партия за всяка жена.
-Дойдох да ти дам нещо,което забравих онази вечер. Той напъха набързо някакви пари в ръката и ,докато тя се чудеше какво може да е забравил.Защо ли искаше да заблуди сам себе си,че идва тук ,за да и донесе парите ,които трябваше да и даде онази вечер за услугата.Не беше това ,което го доведе тука,разбира се. Когато Мерцедес се усети за какво става въпрос,тя така се развихри,че той неочаквано отскочи настрана.Беше много шумна в действителност,прекалено емоционална.Личеше,че и липсва добро възпитание или просто горещата кръв си казваше отново думата.
-Хей,слушай какво ще ти кажа.Аз дойдох при тебе не като проститутка,а защото просто те пожелах.Можеш ли да разбереш това или сърцето ти е толкова студено ,колкото айсбергите там ,откъдето идваш ти.
-Чакай,чакай-е, това вече съвсем го обърка и на него му трябваше малко време да помисли как да оправи положението.Жената явно наистина беше с буйна кръв,която кипва много лесно или просто я избива на гордост.Андре се смееше .Това определено го забавляваше.
-Аз те поисках.Разбра ли?А когато аз поискам нещо,то трябва да стане мое-продължаваше разпалено Мерцедес и се опитваше да му бутне отново парите в ръцете.
Ставаше забавно.Тази фурия можеше като нищо да събере наоколо минаващите и да направи голям панаир.Макар че му беше интересно,на Андре му ставаше ясно ,че трябва веднага да намери начин да успокои нещата.
-Добре,добре...Съжалявам че те взех за лека жена...просто съм бил много пиян.Слушай,дай да разрешим въпроса по друг начин-ОК?-каза той почти нашепвайки това в ухото и. Дъхът му я опари по невероятен начин и кръвта и заблъска лудо в гърдите и.Тя си спомни отново онази гореща вечер в леглото на холандеца и всичко на което се реши ,за да го завладее.И успя да го направи майсторски.Справи се от добре,по-добре.А може би пък защото той беше толкова пиян ,че всичко беше много лесно за нея.Но истината беше ,че от онази вечер тя не преставаше да мисли за него.Отдавна я бяха напуснали тези чувства,да се влюбва и да желае някой мъж толкова много.Но женската същност беше такава.Колкото и закоравяла да беше душата и от живота ,който водеше,дълбоко в нея беше останало нещо,което сега искаше да изплува на повърхността .Той хвана леко ръката и и почувства отново онази невероятна тръпка.Мерцедес го изгледа ядосано още веднъж с дълбоките си тъмни очи и после изведнъж лицето и се озари от прекрасна усмивка,която наистина можеше да разтопи като нищо някой айсберг.
-ОК-каза тя с оня дрезгав глас ,който като че ли го преряза. -Хайде сега,-каза си вътрешно Андре-остава и да си загубя ума тука.Само това не.
Щеше да разбере много по-късно каква фатална среща беше тази.Ах,Рио,Рио.....




Хотел”Рио”.Андре излезе от колата и вдигна поглед нагоре-хотел „Рио”...Боже!!!Какво ли кара хората да избират такива имена.Май цял живот ще го преследват спомените...
Беше в центъра на старинния град .Тесните улички бяха препълнени с хора.Заведенията също.Невероятно как този малък град можеше да побере толкова много хора.Огледа се наоколо.Всичко беше изпълнено с някаква атмосфера на спокойствие,въпреки това гъмжило.Може би спокойствието идваше от факта,че хората са на почивка,не бързат за никъде ,нямат проблеми,наслаждават се на свободата,която са избрали да имат поне за няколко дена или една седмица.
Една седмица.Най-малкото една седмица-беше казал Андре,когато Андрея го попита за колко време планира своята почивка тука.Да, тя се казваше Андрея и не само в имената им беше съвпадението ,но и в много други отношения,както тя щеше да открива непрекъснато и това непрекъснато щеше да я впечатлява.
Той отвори багажника на колата и взе и двата куфара.Нейният тежеше не по-малко от неговия.Но явно беше силен.Това не и убягна от погледа ,защото видимо Андре не проявяваше някакво усилие да ги внесе .Стаята им беше на втория етаж и естествено нямаше асансьор,тъй като това беше семеен хотел,вероятно пристрояван и дострояван през годините от фамилната къща,за да носи сега някакви приходи на семейството.Но стаята беше прилично обзаведена.Андрея намери това хотелче в последния момент,тъй като не вярваше че холандецът ще дойде.Просто не можеше да повярва,че Андре наистина ще дойде заради нея.При последния разговор,когато тя отново го попита защо иска да дойде в България,тя най-после получи желания отговор.Беше казал: -Идвам, за да бъда с теб. Но нали винаги търсеше във всяка дума и нещо скрито това,което я накара да се разтревожи бяха следващите му думи: -Това е нормално за мене,скъпа. Тя се беше замислила дали това наистина е нормално за него да се среща с различни жени и да прекарва известно време с тях.Колкото и да не и се искаше да вярва в тази версия,защо да не е вярно това.Има толкова какви ли не случаи по света. Погледна го бегло на приглушената светлина в стаята и изведнъж за първи път изпита някакъв страх.Как може да бъде тука ,в тази стая с един напълно непознат мъж,който дори не говори нейния език и за когото не знае почти нищо.Как може толкова да му вярва?Как ще прекара нощта с него в една стая?Та той може да е всякакъв.Беше толкова обхваната от еуфорията ,че някой идва толкова отдалече тук само и единствено заради нея и наистина не разсъждаваше трезво.Едва сега осъзна в какво приключение се беше впуснала.Още повече, че собственикът на хотела дори не им поиска документи за регистрация,а само попита откъде идват и дали ще останат само една вечер.Стоеше права по средата на стаята и като че ли не знаеше какво да прави.По пътя те не говориха много.Вниманието и беше изцяло ангажирано с натоварения трафик-беше събота и хората бързаха да отидат някъде през уикенда или да се върнат към старите си задължения след прекараната почивка .Той пък през цялото време я наблюдаваше и изучаваше и това му доставяше удоволствие.
Тя стоеше и не помръдваше.Дълго време след това се чудеше какво стана в този момент.Не си спомняше дори ,че Андре се приближи тихо зад нея,прегърна я и я целуна нежно по врата.Много дълго очакваше този момент-да бъдат заедно,само двамата,да се наслаждават на това,за което жадуваха толкова много.А дори не си спомняше това.Преживяванията и бяха дошли в повече.Невероятен микс от радостни трепети и вълнения,от въпроси без отговори,от неоправдани страхове.
-Кое легло избираш?-Това вече помнеше.Беше въпрос,който не очакваше.Поогледа се в стаята като че сега влизаше и избра леглото в ляво от нейната страна.
-Ок...да оправим багажа.
Тя излезе от вцепенението.Първото нещо ,което Андре направи,когато отвори куфара си ,бе да и подаде един пакет и да каже: -Това е за тебе скъпа. Бяха различни кутии шоколадови бонбони.Беше впечатлена.Дори не помнеше дали го целуна за благодаря.Това беше невероятен жест.Не ,тя беше права в предположенията си за него.Той е прекрасен човек.Това е най-удачния подарък ,който може да се направи на една непозната жена.Едва ли има жена ,която да не обича шоколад.Още едно хубаво качество.Докога ще я изненадва така.
Андре беше зает с разопаковането на багажа си.Андрея нямаше как да не забележи ,че всичко беше подредено много внимателно.Дали не беше го приготвяла жена за тази почивка-първото подозрение.Ох,ако започне така да го подозира още от самото начало ,това може да вгорчи почивката и.В същото време започна да я гризе и друго съмнение-защо Андре не проявява по-голяма активност. Тя беше много объркана и чувствата и се меняха непрекъснато.Докато допреди малко изпита неописуем страх затваряйки вратата след себе си и оставайки в полутъмната стая сама с него, без да го познава толкова добре,сега я завладяха други чувства.Защо той не е до нея,да я прегръща ,да я целува ,да я държи в ръцете си и да я гледа в очите,да и говори мили неща.Боже,или това е от възрастта ,или както казват на жената не може да се угоди.Тя си мислеше ,че това ще се случи още докато престъпят прага на стаята.Виждаше как той пуска куфарите на пода и я притиска до себе си в страстна целувка.Тя гори цялата,мъчи се да се откъсне от него,съпротивлява се ,но като че ли цялото и тяло вика-вземи ме по-бързо.Дрехи,разхвърляни по пода,нажежени чувства до безкрай,дори може и на пода,защо не....Боже,какви фантазии я обземаха,а беше вече прехвърлила петдесетте.Нямаше такова нещо,нямаше и да има както изглежда.Те не са по на двадесет-двадесет и пет години,а може би това е само в книгите,филмите и във фантазията и.”Спокойно”-каза си тя и се опита да си върне увереността.
Андре беше много организиран.Това беше очевидно.Той беше казал ,че пътува много и това си личеше.След като подреди багажа си ,той седна на дивана и запали цигара.През цялото време на разговорите им тя така и не го попита дали пуши.Това беше единственото и грешно предположение за него,че не пуши.Беше изненадана.Той я върна към нормалното и състояние и я извади от вцепенението .
-Първо ти ,скъпа.
-Моля?-тя не се сещаше дали бяха говорили за нещо или не.
-Първо ти.Ти имаш предимство за банята,нали си дама-засмя се Андре на нейното объркване.
Да .Това е нормално.Бяха пътували дълго.Пътят беше изморителен ,заради натоварения трафик.Времето беше много горещо,макар че климатикът работеше добре.Слънцето се мъчеше яростно да влезе като че ли през предното стъкло на колата.
-Банята ли?Ах,да-осъзна се тя.
-Веднага ,разбира се.-И като послушно дете побърза да се скрие там.
Пусна душа и остави водата дълго да я облива.Беше затворила очи и се наслаждаваше на живителната хладна струя .Питаше се –ще се отвори ли вратата,ще дойде ли при нея,ще поиска ли да бъдат заедно под душа ...И защо не идва.А искаше ли той да дойде и как щеше да реагира. Вече беше на ясно ,че той наистина е умерен ,зрял човек.През всичките разговори ,които имаха преди срещата им на живо,той никога не си позволи нецензурни думи или пък с нещо даде да се разбере ,че е циничен.Нали това и направи най-силно впечатление като знаеше колко различни са мъжете тук.Винаги предпочитат да се похвалят със своите завоевания и да разказват на дълго и то с подробности какво, как и къде.Винаги с мисълта ,че те са велики и жените просто не могат да им устоят.Андре никога не подхвана такава тема,никога не каза нещо лошо за жените ,които познава,винаги говореше с някакво уважение и преклонение.А думите ,с които беше описал майка си бяха несравними. Те често си говореха такива неща и навлизаха с подробности, но никога не стигаха до крайности.Как двамата са под душа или той излиза от банята с мокро тяло и увита кърпа около хълбоците си, а тя се приближава и попива всяка капка по тялото му с горещите си целувки.Беше толкова обиграна в думите от разстояние,че понякога и тя самата се изненадваше от себе си,а той винаги беше впечатлен колко хубаво се изразява.Тя говореше с енигми,но говореше много красиво.Фантазиите им сега можеха да се сбъднат и да станат реалност,но тя като че ли започваше да разбира,колко голяма е разликата да говориш с някого, който е само в твоето въображение и с един напълно реален човек от плът и кръв.При това от друга нация ,с различен темперамент.
Ами ако не просто е сдържан и уравновесен ,а е студен и проявява безразличие към нея през цялото време?Ако това е било само една игра .Може пък да е наистина много самотен и това да е начин да прекара отпуската си с някоя жена,която да е добра компания за него.А тя се надяваше той да и даде в действителност цялата нежност ,за която толкова дълго беше жадувала.Боже,какво става с нея.Ще отрови почивката си .Тя вече се беше впуснала в това приключение и нямаше връщане назад.Нека просто се остави на времето да покаже и да се наслаждава на възможността да прекара една седмица с един красив и интелигентен мъж,какъвто беше уверена е Андре.
Излезе от банята с хавлия около мокрото си тяло.Косата си беше прибрала с друга хавлия завита на тюрбан-свежа и чувствена, дъхаща на жасмин и рози.Той допушваше поредната цигара.Тя се усмихна.Разминаха се в тясното пространство между двете легла,дивана и масичката по средата почти без да се докоснат и да си кажат нещо.Сега беше неговия ред и той затвори вратата след себе си.
„Няма от какво да се страхувам,няма какво да очаквам.Всичко е илюзия.Ще го преживея.Спокойно.Ще бъде просто почивка,бягство от дома,работата и проблемите в живота.Няма да са страстни безсънни нощи и дни изпълнени с приключения.Ще го преживея.Може да е за добре.Ще бъда един много добър приятел,както той сам каза и ще прекараме заедно една седмица,защото и двамата се нуждаем от това.”
Тя все повече се убеждаваше,че едно нещо са разговорите от разстояние,друго нещо е една среща на живо.Трудно е човек да преодолее толкова бързо разликата.Дано само да им стигне времето.Както на моменти тя беше сигурна за себе си ,че е готова,а после се разколебаваше,така може би е и за Андре.Даваше си сметка ,че не толкова лесно.Хората се опознават и сближават с години,а на нея и се искаше това да стане отведнъж,макар настроенията и да се меняха толкова бързо.Страх от познатия и толкова непознат човек до нея и желание за близост. Странно защо в този момент останала за малко насаме със себе си и мислите си , едва сега тя почувства колко много са пеперудите в нея,които започнаха да летят на всички страни и да се блъскат ....и да се множат,множат....
Отпусна се на леглото си за миг ,да си почине и затвори очи.Сигурно беше заспала.
Първо почувства дъха му,който като че ли я изгори и накара кръвта и да забушува бясно.Докато се усети,той вече беше залепил страстни устни върху нейните и езикът му изучаваше меката и кожа.Андре отгърна хавлията и , докато тя се чудеше какво да прави притисната от тялото му за тясното единично легло .Изпита ужас при мисълта какво ще се случи и в същото време толкова го искаше.Всичко в нея се напрегна.Мускулите и се стегнаха,но сърцето и искаше сякаш да излезе извън тялото и-така лудо биеше,че тя се изплаши.Страхът отново я завладя.Тя беше готова да се бори и да не се поддава на никакви нежни чувства,но в същото време тялото и постепенно и изневеряваше и се отпускаше.Една мисъл непрекъснато се въртеше в главата и.Не,не.Но,успя само да промълви името му.Той напираше да влезе.Стори и се неистово желание ,което беше променило до неузнаваемост изражението на лицето му.В полумрака очите му изглеждаха безкрайно дълбоки и тя потъна в тях. Той проникна в нея.Тя се надигна и обгърна с ръце тялото му.Искаше да останат завинаги така слепени един за друг.Вместо да целува лудо всяка част от тялото му,както много пъти и се искаше,тя просто се остави на прекрасното чувство ,че са едно цяло .
Напрежението нарастваше с всяко движение на телата им.Всичко това се случи толкова бързо,без никаква прелюдия,без дори да си кажат дума.Дали беше от факта ,че говорят различни езици,дали беше от това,че и двамата очакваха дълго този момент,дали от възрастта. Много пъти след това тя си задаваше този въпрос и никога не можа да намери отговор,както и на много други.Но в едно нещо тя беше сигурна-не стигна до оргазма,на който се надяваше.Дали беше вече доста стара за такива страсти.Как да си даде отговор като толкова отдавна не беше имала връзка с мъж.Може би нещо беше блокирало мозъка и и не и даваше възможност да се освободи.Може би подсъзнателно тя се страхуваше от нещо,което не осъзнаваше в момента.Може би....Щеше да разбере това много по-късно.Но не беше пламенния,страстен секс,който очакваше или поне искаше.Беше едно нормално човешко желание-две тела и две души да се слеят в едно цяло.И беше хубаво.Хубаво да го чувства в себе си,хубаво да го чувства до себе си,хубаво,че го има и леглото не е празно .И това беше по-важното за нея нещо.
Лежаха на тясното легло ,прилепнали горещи тела едно до друго и никой не искаше да се освободи от прегръдката на другия.Времето беше спряло.Нищо не съществуваше за тях. Ръцете му я бяха обгърнали ,а тя се беше сгушила на гърдите му и слушаше равномерното туптене на сърцето му.Точно това тя си беше представяла безброй пъти дълго време преди тази среща,как лежи сгушена в него и това и бе достатъчно. Да имаш не просто някого до себе си , а човекът който желаеш толкова много,човекът на когото искаш да се опреш и да споделиш най-хубавото от живота си или да направиш живота си по-хубав с него.Да имаше Андре...Андре...