СълзИ стъклото
паяжината от скреж-
слънце я люби...
* * *
Снежен дворецът
кралицата я няма
пак река тече...
* * *
Реката с лед е
кухо дърво се пука –
отвътре живот...
* * *
Възкръсна риба
сънувана красота-
пее сродна душа...
* * *
Разпукана пролет
таборът потегля –
влюбени плачат...