автор: Marta

Помня бях ученичка. Мантичка.
Якичка, корделки в косичка...
Непоправима читанка и романтичка.
Романи. Поеми. Любов и страдание.
Възторзи и високопарни фрази.
Признания. Възход и падение.
И втората си среща с луната,
срещу която като срещу огледало
нощем заставам и разговаряме.
Надълго и нашироко с лунната ми
приятелка. Оприличена на овален печат,
върху синия восък, на кръгъл квадрат,
на небесно око, на медна паричка,
на златна кокошка, на дюля, на сребърен
поднос, на... пак се загубих, извинете ;).
Добре си прекарвахме двете.
Мислено зададени въпроси, отправяха се
със ситни крачици към- то луната,
със скороста на светлината по млечното
мостче и се завръщаха с едри крачки
на пораснали Отговори.
И аз пораснах, и тъй съжалявам. Но няма
назад. Продължавам понякога да бъда
лунна пътешественичка.
Този филм го го гледах, някога.
И харесвах Майкъл Джексън.
А сега не го харесвам.
Знам и много за луната.
Но за мен ще си остане моята
стара Лунна позната.

____________
Предишната Първа част Лунатичка