автор: sineva

Пътуваме и денем
и нощем -
готови за скок
в бъдното.
Порталите са
моделирани
от финна материя -
едно подхлъзване
и ще паднеш в глух
коловоз.
И за това мислите ни
са угрижени -
ще устоим ли
със гърди на
насрещния вятър,
ще може ли да
си приберем
парченцето от вечността
и дали пътят ни
ще бъде
зелен отдолу
и син отгоре?!
Сигурна съм обаче -
никога няма
да разрешим
някой да подмени
позлатените верижки
на деня
със сиво колие!
Да забрани
летежа на духа
да плиска в паметта
свежест на треви...
А ще напоим дивите коне
в нощната река
със звезди и
ще превърнем тъгата
в напев от
славеева песен...
Далечините са на стъпка
от дома и търсим
благоволението
на небесните тела...
Ти, слънце!
Ще се погрижиш ли
твоята светлина
да достигне
до всички
пътници
в света?!