автор: Remembrance

... На Художника на сърца...

С пръста си в любов потопен,
рисуваш в мен отново детето -
разбиваш леда в духа съкрушен,
украсяваш с цветя невинни лицето...
След огнен ад от войни и безумства,
ти идваш така преобърнато бял -
наливаш ми в чаша разцъфнали чувства,
поднасяш ми стрък от засмян портокал.
Лудо притискам те и потъвам в забрава,
в измисления ми фантасмагоричен свят...
Не знам - може би полудявам,
но под листата ти се подслонявам пак...
На четките точни се оставям -
да изрисуват мойто същество...
Надявам се, че този път не ще сънувам,
мечтая реалността да се окъпе в добро...
И пак съм твоята картина -
окачена на статива на твоето сърце,
пред погледа ти в унес аз застивам -
използвай, моля, деликатни цветове...