автор: Danika

Тя караше Мерцедес.Беше толкова сигурна в колата,пътя и себе си.Управляваше с някакъв невероятен финес и професионализъм- 100 процентова жена.Беше го посрещнала на летището .Това беше първата им среща на живо,но от първия допир и поглед той се почувства така,все едно те са заедно от толкова дълго време.Веднага я позна.
Тя го чакаше в дъното на терминала за пристигащи.Беше избрала като че ли умишлено тази част на залата,колкото се може по-далече,за да му даде възможност извървявайки това разстояние и приближавайки с всяка крачка да попива от това излъчване,докато потъне изцяло. Красива коса падаща на меки вълни по разголените от широкото деколте рамене и прекрасна усмивка,точно както на снимките.Беше впечатляваща жена,която привлича погледите на мъжете с невероятното обаяние, което имаше.Излъчваше изключително благородство,очите и искряха с някаква топла закачка и предразполагаща топлина и в същото време в тях можеше да видиш нещо толкова детско и наивно.
Мерцедес.....Добра марка...най-добрата...Движеха се плавно все още по улиците на града.
Не можеше да повярва как тази жена го грабна с първия поглед,в който той се изгуби.Изглеждаше невероятно спокойна.И двамата не знаеха кой знае какви подробности един за друг,за живота ,който имаха толкова далеч един от друг.Имаха време за това-цяла седмица.Но като че ли това не ги вълнуваше и нямаше някакво значение за тях самите.Достатъчно им беше ,че се срещнаха на живо след дълги месеци на разговори и мъчително безмълвие.Достатъчно им беше да почувстват топлината на ръцете си и прегръдката.Колко пъти като искаше да си представи тази среща,тя се виждаше просто сгушена в него и нищо повече.Като че ли това и беше достатъчно и друго не искаше.Или се страхуваше да мисли за друго.Беше си казала-никакъв секс,все пак тя не знаеше кой знае колко за този мъж.Но защо той я привличаше толкова много и дали ще удържи на обещанието си.Тя не обичаше думата секс,за нея винаги беше важна любовта.И тя все още вярваше в любовта. На летището той не спираше да я целува нежно по лицето,търсеше устните и ,но тя умело избягваше това ,накланяйки нежно глава на една страна.Имаше хора наоколо и тя се чувстваше неловко от погледите им,а той се възбуждаше от това невинно ,като че ли моминско поведение. Тя бе израстнала и възпитана в друго време,много различно от сегашното,когато в България не беше така лесно да покажеш на обществени места чувствата си.Не можеше просто така да се целуваш,да се прегръщаш и да се притискаш в човека до себе си.Това беше крайно неприлично и не се толерираше от обществото.Напротив ,много забрани имаше през това време,които бяха оставили отпечатък върху повечето от хората от нейното поколение. Веднъж ,когато си говореха с един американски приятел за много неща от живота и тя му разказа за всичко това,той беше невероятно изненадан.Това ,което чу,че момичетата с къси поли и момчетата с дълги коси биваха преследвани,младите ,които слушаха „Бийтълс”тайно и всички ,които се увличаха по западна мода и настроения бяха третирани като неблагонадеждни, направо го изуми.Той я попита с присъщия си хумор-„А когато си лягахте, имаше ли полицай в леглото „Не ,полицай нямаше,но част от това възпитание да сдържаш чувствата си и да поддържаш благоприличие ,беше останало дълбоко в нея.А имаше и още една причина,която я караше да бъде сдържана и тя изпитваше невероятно притеснение от това. А холандецът я притискаше до себе си хванал ръката и докато чакаше багажа си.Тя чувстваше невероятната топлина на тялото му близо до нейното.Очите му искряха.Тя се оглеждаше в тях и свеждаше от време на време поглед като засрамено дете.С какво нетърпение очакваха този първи допир и двамата.А неговия куфар като че ли нарочно пристигна последен,да удължи колкото се може повече значимостта на първата им среща,на първия им допир.Още когато само разговаряха ,тя беше казала ,че се страхува да го срещне-толкова е нетърпелива,но се страхува.Той каза: -Аз не се страхувам.Готов съм за тази среща. Интересно защо ,въпреки всичко,тя се чувстваше много спокойна.Вътрешният и глас,който никога не я лъжеше и казваше да бъде спокойна.Всичко ще бъде на ред.Но тя се страхуваше.Сега знаеше защо.Страхът и идваше от това,дали той ще я хареса.Толкова много го искаше.Необяснима ,луда любов ,която изгаряше душата и.Бяха се пошегували ,че още на летището ще разберат дали между тях наистина ще се получи нещо.Да....Получи се от пръв поглед.Беше невероятно,но се получи.
Всеки от тях имаше някакви очаквания за другия.Нейното вътрешно чувство непрекъснато и говореше,че това е най-прекрасния човек,който е срещала в живота си и когото толкова дълго беше очаквала.Интелигентен,чувствен,възпитан,нежен и толкова красив.Стори и се невероятно красив.И тези сини очи.Но тя все пак намери един недостатък още при първата им среща,защото погледът и беше много точен и веднага отразяваше и хубавите и не до там хубавите черти на хората ,с които се срещаше.Никой не беше перфектен ,най-малкото пък тя.Беше толкова критична към себе си,че понякога дори приятелите и не можеха да търпят тази нейна самокритичност.Като си го помислеше какво не и хареса в него и започваше да се смее сама.Как пък точно още от първия път това и се наби в погледа,но не,нали винаги търсеше недостатъците ,за да може да има основа да блеснат повече добрите качества на другия.Или това беше причината да е сама от толкова дълго време.Знаеше ,че няма перфектни хора и тя не е разбира се,но просто си беше изградила една преграда ,която държеше на страна мъжете около нея.Много я харесваха,много я искаха,не само за приятел,но и за партньор в живота,но тя така и не харесваше и не харесваше никой.Първо търсеше да открие в мъжа до себе си нещо отрицателно ,което не и харесва,за да се предпази от някакви чувства и чак след това се оставяше да усети добрите качества и черти от неговия характер.Но преградата вече беше издигната и тя беше сигурна ,че няма да има последствия.Може би защото веднъж се бе опарила толкова много и беше страдала толкова много.Не искаше пак да се повтори това.Чакаше голямата любов да дойде и вярваше ,че ще дойде.И чудото стана.Голямата любов я държеше за ръката и не я изпускаше за секунда.Дори когато посегна да си вземе куфара от лентата за багаж,той не пусна ръката и.Боже,истина ли беше това.Дано да е истина,дано да не е поредното разочарование,дано.
Излизаха вече от натоварения трафик в града и се насочиха на юг по крайбрежието.Той много искаше да бъдат на море,защото обичаше слънцето и горещото време,които са рядкост в родината му.Искаше да се отдаде на почивката,слънцето ,морето и тази прекрасна жена до себе си.Когато обсъждаха идването му тук и тяхната ваканция,тя го попита:
-Кажи къде и как искаш да прекараш почивката си тук-макар да се промъкваше съмнение,че това е просто една игра и той няма да дойде.
-Нуждая се от много сън,слънце и море. -Само от това?Та ти можеш да го имаш в много други страни,защо ще идваш тук.-Искаше и се да извика-Само тук ще бъдеш щастлив ,ела тук,при мен. Когато зададе този въпрос,тя тайно искаше да чуе,че той идва заради нея.Но отговорът ,който получи, я изненада повече.
-Любопитен съм да те видя на живо...А ти можеш да бъдеш много добър приятел,сигурен съм в това.
„Приятел?ОК.Ше бъда приятел,няма да бъда жената ,която те желае до полуда.”-мислеше си тя и си даваше обещания,че наистина ще бъде така.Никаква любов,секс имаше впредвид.Само ела....”
Пътят се извиваше под тунел от дървета,през клоните на които прозираше горещото лятно слънце и светлосенките играеха в колата.Това по особен начин се отразяваше на лицето и и изражението и се променяше.Сега можеше да и се наслаждава,защото вниманието му не беше заето да попива всичко ,което виждаше наоколо.Все пак за него всичко беше ново,идваше за първи път в тази страна.Природата беше прекрасна,но това толкова не го интересуваше.Искаше да се наслаждава на жената до себе си и да я изучава.През цялото време държеше ръката си на коляното и и не искаше да я изпуска.Като че ли беше зажаднял толкова много за допира до истинска жена.А тя си беше истинска жена.
Пристигнаха по здрач в малък черноморски град,където тя беше резервирала хотелска стая.Стая с две отделни легла.Реакцията на Андре беше много неочаквана за нея,когато му съобщи това.
-Две отделни легла???
-Спокойно моя луда любов,между тях има толкова много място на пода. Въпреки разнородните чувства,които се бореха в душата и, тя успяваше да запази спокойствие и дори да се шегува,както правеше в разговорите си със него.Да , луда любов.Още от момента ,в който разбра ,че е толкова увлечена по него и изпитва невероятни чувства,тя започна да го нарича-моя луда любов.И това си беше така.Как можеш да се увлечеш толкова много по нещо ,което не познаваш,не можеш да докоснеш,да вдишаш.Наистина си беше луда любов.Но имаше обяснение.Дългите разговори запълваха самотата и правеха нощите и по-спокойни,изпълнени с настроение и това необяснимо чувство,което се зараждаше и нарастваше толкова бързо.Това беше някаква невероятна магия и когато се случеше така ,че той да не се появи навреме,тя не можеше да си намери място от притеснения.Интернет беше велико нещо за самотници като нея или за странници,защото наистина си беше странно такава красива и чувствена жена да не намира своята сродна душа в реалния свят, а именно тук.Но може би невероятната близост ,която се зараждаше с тези разговори,невероятната възможност да кажеш свободно всичко ,което те вълнува и мислиш,без да изпитваш притеснение за нещо, бяха от значение.Защото в самото начало тя не си и помисляше,че нещо ще се зароди и един ден те ще допрат ръцете и телата си както сега.
Тя винаги се шегуваше и той харесваше много това нейно качество.Двойственото тълкуване на отговорите и беше невероятно интересно и забавно.Той потъваше с всеки изминал ден все повече и повече и сам не можеше да повярва ,че това се случва с него.Имаше дни, в които те разговаряха по 6-7 часа до късно среднощ ,а всъщност нищо съществено не си казваха.Оставяха се на чувството ,че са двамата заедно,макар и толкова далеч един от друг,че не са сами и самотни на този свят.
-Имай в предвид ,че аз не се давам лесно,трябва много да се бориш за мене.
-И аз не съм от лесните.Ще стигнем до някакво споразумение. Тя беше много силна на думи.Не се страхуваше да се шегува по този начин със скрит замисъл във всяко нещо. Беше много лесно да се говори така от разстояние. Веднъж той я помоли да му опише чувствата си така ,както тя усеща всичко дълбоко в себе си.Тя не мисли много и написа:
„Искам да съм за тебе тихото пристанище,където да се връщаш след дълго бродене из житейското море.Винаги ще те приемам и ще ти давам спокойствието от което се нуждаеш.А когато някой ден отново почувстваш необходимостта да тръгнеш нанякъде,ще те изпратя с пожелания за късмет.Ще ти дам свободата, от която се нуждаеш.Няма да те спирам,няма да плача,няма да се мъча да те уговарям,защото това няма да те направи по-щастлив.Просто ще ти пожелая късмет и щастие и попътен вятър,защото наистина искам да си щастлив.Но тайно ще се надявам да се върнеш при мене завинаги и да свиеш уморени платна.Защото те обичам.”
Той беше очарован от това ,което тя беше написала.Колко просто и в същото време толкова вярно.Как само умееше да говори тази жена.Ако и в реалния живот тя може така да го заплени както с думите си-това е жената ,която толкова дълго търсеше.
А пишейки това,тя не знаеше колко е права в предположенията си.Да ,в известен смисъл животът го беше превърнал от сериозния многообещаващ,напорист ,млад мъж в авантюрист.После превратностите на живота го промениха много и може би сега наистина идваше момента да свие уморени платна при нея.А и тя се нуждаеше от него.Толкова много се нуждаеше.
Но в действителност се страхуваше да го срещне на живо.И се страхуваше не заради нещо друго,а заради несигурността дали той ще я хареса и ще я приеме така ,както я приемаше от всички техни разговори.Така ,както тя го беше приела отдавна в сърцето си и въпреки всичко го обичаше.Беше абсолютно сигурна,че на живо няма да се разочарова от него и какъвто и да е ,той ще продължи да бъде нейната луда любов.Винаги се питаше ,как ще се случи това и какво ще се случи..Ето че дойде времето да разбере . Първите и впечатления от него още на летището се потвърждаваха непрекъснато.Тя вярваше през цялото време в него и той и действаше невероятно успокойтелно.Беше уверен мъж,който знаеше какво иска и как да го постигне.И го постигаше с невероятна лекота.Много пъти тя си задаваше въпроса-защо се впуска в такава авантюра?Тя не е авантюристка по природа ,твърдо стъпила на земята ,тя оценяваше всяко нещо по безброй пъти ,за да не стъпи на криво и да не допусне някаква фатална грешка.А сега беше готова да се впусне в такова преживяване,дори и не мислеше какво може да се случи след това.Може би тайно съзнаваше,че ако сега не се случи това,няма да се случи никога повече.Това ли е последният влак на нейната гара?Защо да се страхува,тя има толкова време пред себе си.Но сигурно усещаше ,че няма да минат и няколко години и тя ще бъде различна.Сега е все още красива ,жизнена жена на петдесет,но от тук нататък времето безмилостно ще оставя своите следи по нея.Ще се променя кожата на лицето,вероятно фигурата,излъчването ще бъде по-различно с годините.Не искаше повече да чака.Прекалено дълго бе чакала.Тя беше в силите си да се впусне в една магия,която я обземаше цялата.Може би бе подтискала дълги години желанието да направи нещо толкова лудо,което да разтърси живота и и сега е дошло времето,когато вече беше постигнала ,каквото искаше да постигне...Но си даваше сметка ,че само едно нещо не бе успяла да направи-да се влюби така безумно,че да е готова на такава лудост.Нищо ,че е в тази зряла възраст.Вътре в себе си чувстваше да напира неизживяната младост и знаеше ,че иска да се отдаде на това чувство,дори то да я изпепели докрай.
Ожени се много млада,почти веднага след като завърши техникум.И тя не знаеше защо.Нямаше дълбоки и страстни чувства,дълго ухажване.Нямаше и чувството ,че това е мъжът на живота и.И се оказа ,че наистина не е той.Проблемите започнаха още веднага след раждането на първото дете.После ,преди да ги бяха разрешили се появи и второто.Животът я завъртя в една стихия-работа,учене,деца,пак работа.Май това беше, толкова години.Мъжът и не фигурираше или по-точно само фигурираше като съпруг по документ.Докато в един момент,когато децата порастнаха и поеха по свой път ,тя разбра ,че е пропуснала много в живота си и сега е сама.Не намери сили да се раздели със съпруга си,тоест фигуранта,заради децата си,но се отдаде на работата си.Всъщност те отдавна не живееха заедно с него.Виждаха се за по един ,два дена в седмицата и в редките случай,когато се събираха с общите си приятели.Тя беше казала на Андре ,че е женена жена и въпреки това той дойде.Обмисляше най после вариант за развод,но все не можеше да се реши на това.Може би наистина очакваше да срещне голямата любов ,макар и на тези години и тогава да направи това.Това беше и причината да бъде малко сдържана и притеснена на летището.Все пак беше все още женена жена и не можеше да се държи така свободно .Мисълта ,че може някой познат да я види я ужасяваше,макар ,че за нея всичко в семейството беше отдавна приключило.
Андре не беше от тези, които много приказват.Не можеше и да прочетеш много по изражението на лицето му.Имаше много въпросителни около този човек и тя искаше да знае колкото се може повече за него.Но тя пък не задаваше много въпроси и не обичаше да се рови в живота на хората.Винаги предразполагаше другия до себе си за един откровен разговор и успяваше да научи все пак повече .Но с Андре????Като че ли обаче това не я интересуваше.Да знае колкото се може повече за него и неговия живот.Просто и беше достатъчно ,че сега е с нея и нищо повече не беше важно.Толкова дълго беше очаквала този момент,толкова дълго беше живяла без мъжки ласки .Жадуваше тази среща и този допир. Беше решила –това ще е почивка без обвързване ,без любов.Нямаше да има някаква страст между тях.Нищо не говореше да има нещо такова.И двамата изглеждаха изумително спокойни,като че ли се познаваха от дълго време.Срещата им на летището като че ли беше среща на близки хора,които се бяха разделили за известно време,защото единият е бил някъде по работа или на пътуване.Тя не можеше да познае себе си.Толкова много мислеше в последно време за тази среща,така дълго я очакваше . Когато разговаряха имаше моменти, в които тя чувстваше невероятна възбуда .Андре беше казал ,че те имат приказка за това-пеперуди в стомаха.Тези пеперуди на моменти умножаваха стократно своя брой и нямаше май място за всички .А сега?Къде бяха се спотаили те.А може би така е по-добре.Може би от годините тя умееше да овладява чувствата си и да не ги показва така.Може би е нещо друго ,което тя не може да определи.Още докато пътуваха,тя си задаваше въпроса-защо все пак е така.Дали е остаряла и не и е възможно да изпита в действителност такива силни чувства.Защо когато все още разговаряха и го нямаше физическия допир ,тя успяваше да се възбужда само от това ,а сега нещо не се получава.Все още не бяха се целунали като мъж и жена.Целувките на летището бяха просто приятелски.А дали пък той наистина не я хареса на живо.Ох не, не е възможно.Нали тя видя пламъка в очите му Много въпросителни,прекалено много.Е,скоро можеше да има отговор на тези въпроси.Пътуването не беше кой знае колко дълго-само няколко часа без да спрат някъде.Като че ли мястото ,което тя беше избрала за първа спирка ги привличаше неудържимо.
Когато Андре беше попитал колко време ще пътуват до този град и тя каза,че пътят е около 3 часа,той се съгласи ,че като за първи ден това не е много.И наистина времето мина неусетно.Не говореха много по пътя.Тя дори не си спомняше дали изобщо говореха.Нищо друго не искаше да знае,само,че той е с нея.А и беше рано да задава въпроси.Но така и не ги зададе през тази седмица заедно,за което после съжаляваше толкова много.
Най –после спря колата пред малък хотел,кой знае защо с гръмкото име-Рио.Вероятно собствениците са имали впредвид-Рио де Жанейро....кой знае...Парадокс,само ако знаеше.