автор: Agaq

Ще се усмихвам,
когато си ме рязал с думи,
пришивал си ми нечии комплекси,
когато си очаквал да си ида,
защото си се случвал на неверници.

Ще се усмихвам, когато си ме пъдил
от страх, че мога да си тръгна -
сама,
без да се сбогувам -
да те зачеркна като минало.

Ще се усмихвам,
когато клисарят заудря камбаната
и съвестта ми се пребори
с най-важната си проповед -
защо си бил и имало ли те е всъщност?

Ще се усмихвам на смъртта,
когато дойде за последния си данък -
кичур от косата ми.
Ще се усмихвам ако стигна
горе...
и ти се сбъдна падайки.

Ще се усмихвам,
ако искаш... тръгвай си -
аз ще почакам утрото.