автор: geostal

На Дал!

Ела, обич моя, да избягаме двама
с тези бели коне да препуснем далеч-
там, където шумят водопади пенливи,
там, където морето е топло и тихо
и дните са ясни, а нощите звездни,
там, където вечно цъфтят портокали
и маслинови клонки леко потрепват,
усетили морския бриз. Да последваме
птичия полет в тая прекрасна страна,
там, където гората е вечнозелена,
окъпана сутрин с бисерни капки роса,
а през нощта със сребърни лунни лъчи.
Там езерата кристални са сини очи
и във тях се оглежда небето,
а пък Слънцето приказно шепне
чудни истории за целия свят.
Ела, обич моя, да избягаме там...