автор: whoami

Животе мой, обезлюдя
светът ми и се свърши пътя,
че самотата е беда,
но безизходицата смърт е.

Как над безцветните ми дни
и хоризонта сив се свъси;
че спомен сини висини
са днес, там спомени тълпят се.

Усетил ледния покой
с последни сили в теб се вглеждам.
Заклевам те, животе мой,
подай ми сламка за надежда.

От старото ти пиршество
дай глътка вино- да се сгрея,
че вече няма за какво
и за какво да те живея.

Във името на любовта
прати ми знак - любов и слово.
Ръка подай,да си простя
и да повярвам в теб отново.

Животе мой, отвъд смъртта
желая с теб да съм белязан,
че щастието, тук, в света
е е болка и любов и казън.