дращят
тихичко стените
в тъмната каменоломна
те на светло не излитат
първи втори трети
пети
с тъмен пръстен
на крачето
(чу ли стенещия камък...
ето как припадал прилеп...
толкова ми е студено...)
я стъпи навън
глупаче
босичък си още
братко
само някаква усмивка
утринният хлад
на изхода