автор: djtriples

Там, до каменния блок,
скрита зад тлъстата сянка
се крие душата ми.
Погледа и сочи хладината
на скалното парче.
Сгушена в малкия ъгъл тя
се чувства добре.
Никой не я притеснява
и никой за нищо не я вини.
Далеч е от света
и света е далеч от нея.
Тя и каменният блок,и хладината.
Смъртта до паметната плоча,
обкована в студ - това е моята душа!
Скалната маса пази нещо плахо
лишено от мъжко достойнство,
а плахото нещо спи гнетния сън на заблудата.
И продължава и продължава......
така до края на света !