Магарешки бодли - лилава стряха
в трънливата внезапна тишина.
Метафора и птица отлетяха,
в пръстта ожулих стих и колена.
Но чужда съм. Пръстта не ме приема
зад тъмния си, вкочанен предел.
Написа вместо мен една поема
самото лавандулово небе.