автор: herrian

Това се случило толкова одавна, че и най-добрият математик не би могъл с точност да каже кога.Но според аедите било във времената преди Небесният Дракон да стовари гнева си връз земята, когато богове и демони живеели заедно със уязвимите хора.В онези времена добро и зло били във война и желанието за победа довело до появата на Свръхчовеците.
Свръхчовеците се делели на добри и зли. Добрите се наричали Витеци, сиреч по-големи хора достойни за почит. Злите пък наричали Аджи, сиреч такива, които е било по-добре изобщо да не са се раждали. Витеци и Аджи били във вечна война по между си, такава в която примирието е невъзможно.
Та един от тези Витеци бил и Суран. На вид не бил кой знае какво: златиста коса сплетена на опашка на тила, светли очи и весело лице, а на ръст бил великан, само че в ония времена всички хора били твърде високи. Тъй де, според техните стандарти бил среден на ръст. Облеклото...доста безмислено е да говорим за дрехите на някой, който се преоблича, понеже не е анимационен герой. Стига да се спомене, че мечът му бил вълшебен и доста грамаден.
Градът в който живеел се наричал Бур-Еасин, тоест Град на Зората, въпреки , че според някои идело от името на основателя му.
Както и да е...
Градът процъфтявал, а цар Тарманд се смятал за най-щасливият от всички владетели. Докато не се оженил. Злите езици, или добрите в случая, говорели, че царица Дрислин била истински демон, искащ да унищожи Бур-Еасин. Тарманд невярвал на тези слухове. А на третия месец от сватбата се споминал, и тъй като нямал наследници Дрислин взела власта в свои ръце.
За делата й след това няма какво да говорим, от прекрасен градът се превърнал в свърталище на утайката на най-пропадналите типове, та дори и Аджи го навестявали.
По това време Суран бил ученик на най-добрия ковач - Гобир Имдугуд. Бил още само чирак и помагал на калфите заедно с още девет момчета. И не се интересувал особено какво става в Бур-Еасин. Докато един ден в ковачницата не нахълтал с гръм и трясък противен на вид мъж със кожени дрехи, от които се носела непоносима воня. Това бил Аджа-Акван. Чираците и калфите се изнизали на мига, оставяйки Гобир и Суран сами.
- Искам голям двуръчен меч!- изревал Акван.
Гобир му се поклонил ниско и се затътрил към склада с готовите изделия.
Аджая и Витека останали сами. Не се гледали дълго. Веднага всеки разбрал какъв е другият.
-Чакай да ми донесат меча!- рекъл Акван.
-Я не ми заповядвай бе миризливец!- изръмжал Суран.
Миг след това вълшебният меч бил в ръцете на Суран, който посякъл Аджа-Акван без повече приказки.
Случката се разнесла бързо из целия град. Едни се радвали и благославяли Суран, а други се заканвали на Витека. Слуховете стигнали и до ушите на Дрислин, която се очудила че някой е успял ей така да елиминира Аджа-Акван. Замислила се кой ли ще е тоя и заповядала на Аджите да го намерят и да й го доведат.
Суран бързо разбрал, че го издирват и се ядосал, че не го оставят на мира да си гледа обучението. Пребрал се в стаята си и извикал срещу прозореца и слънцето.
-Прати ми прилични доспехи, трябва да се погрижа за дъщерята на Тарам-Баба, която завладя града ни и го превърна в сквернилище.
След миг стаята се озарила от ярка светлина и пред Суран се появили исканите доспехи. Той благодарил и се приготвил бързо. Запасал меча си и отишъл да каже на Гобир къде отива.
Вън било слънчево и топло. Нищо не подсказвало какво ще стане съвсем скоро.Витекът пробягал цялото разстояние до двореца и нахълтал вътре като у дома си. Всеки опитал се да го спре си изял боя, но небили много тия които му налетяли.
Открил Дрислин в една от вътрешните градини, където три робини я развличали с цинична музика, от която на Витека му се догадило.
- Идвам сам!- обявил Суран.- Явно ти е омръзнал живота щом си пратила да ме търсят.
Дрислин се изправила и се втренчила във Витека, а трите робини се скрили под масата твърдо решени да гледат какво ще стане.
- Хм! Меч ще вади!- изсмяла се демоницата.
Суран свил рамене и пребрал меча си.
- Мислех, че ще се дуелираме, явно предпочиташ бързата процедура.- казал със иронична усмивка. - Но знай преди това, че аз съм Суран.
- Сина на Всеосвет?
- Да! А ти трябваше да си траеш вместо да ме безпокоиш заради Акван.
Щом изрекъл това Суран изпънал напред дясната си ръка, от дланта му излетяло кълбо Бял Огън и поразило Дрислин в гърдите преди да е успяла да извика. Демоницата пламнала като факла и след миг се превърнала в купчина пепел, която робините насмели с метли и изхвърлили.
А Витека Суран се върнал при Гобир и продължил да учи за ковач, а когато след четири години обучението му свършило станал цар на Бур-Еасин и градът отново процъфтявал в мир и щастие.