автор: svilka

Слонче се разхождало в гората
весело въртяло си главата
пеейки любимата си песен
сега било е пъстра есен
събирали се птички, отивали на юг
пеели си всички, на вятъра напук
загледало се слончето във тях
да политне искало без страх
да гледа то земята от високо
да кръстосва небесата на широко
нямало обаче то крила
но взело че направило една бела
изправило се то на задните крака
и тръгнало нагоре по едно дърво така
с предните крака се хващало по клони
бързало нагоре, както ако някой го подгони
държало се с хубота си по ствола на дървото
но почнал да се клати той защото
доста тежичко било е нашто слонче
и когато стъпало на едно високо тънко клонче
политнало надоло към земята
за късмет, минавала отдолу тук реката
паднало във вира й дълбок
отстрани се чуло пльок
излязло на брега й невредим
но разнесло се откъм гората дим
чуло се викът на няколко животни
излезли са били и пламъци страхотни
запалила се пъстрата гора и слончето във този миг
напълнило хубота си с вода и тръгнало натам със вик
Огасило пламъците от запалилите се дървета
втори трети път вода изляло върху гората клета
станало герой на цялата гора
всички пляскали и викали ура
тогава нашто слонче е разбрало
че чужди занаяти се опитало да крало
и че всеки трябва да се занимава
със това коет му се отдава