Имало навремето в гората,
там нейде близо до върбата,
дърво високо старо и зелено,
от мъдра мисъл веднъж било е озарено.
Високо оглеждайки гората,
то се замислило за самотата.
Че имало навремето гора висока,
във която и да е посока.
Зелено е било навсякъде в света,
и се срещали навред цветя.
Имало обаче странни животни,
чувствали се те навсякъде самотни.
За да правят свойте магистрали,
навсякъде строели електроцентрали.
Изсичали гори наред.
Изпомпвали вода навред.
Замърсявали си своя дом,
и във гората влизали със взлом.
Нанесли те навсякъде щета,
и започнали да стават куп неща,
с климата навсякъде в света.
На вода и въздух променил се е цвета.
Много боледували и техните чеда.
И тогава започнали да осъзнават своята вреда.
Навсякъде започнало да става мръсно,
предприели действия за да не стане късно.
Започнали отпадъците си разделно да събират,
и нуждите си от вода разумно да подбират.
Замърсяването те започнали да ограничават,
и нови дървета навсякъде да се засяват.
Здраво работели са тези хора,
и на лицата им четяло се умора.
Сетили се те тогава,
че природата не се продава!
Тез неща са можели да ги избегнат,
и звездите през небето чисто да погледнат.
Оформили тогава тази мъдра мисъл,
за която не един човек е писал,
че всеки във живота ще сполучи,
ако сам от грешките си той се учи!