автор: biruni

Там, някъде на улица Мена,
морето за пръв път целуна
тихата нощ на Несебър -
с коси от тежки бръшляни увила
лика на красива зора.
Плетачка на мрежи -
арфи на вятъра,
с пръсти леки приспива града.

На брега, хвърлили кожи делфинови,
две деца си играят - смеят се,
гонят вълните, топят бонбони на огъня,
пеят с пискливи гласчета;
и са истински до развиделяване.
Щом рибарският кей се пробуди,
вижда две следи по водата,
чезнещи в изгрева.