автор: swetulka

Там горе в планината,
където облаците я прибулват в тайнство,
където пътищата изтъняват във пътеки,
пътеките се разпиляват из тревите,
изгубили дъха си в стръмнината;
където слънцето се стича от небето
във шеметни кристални водопади,
оставяйки след себе си сълзи
в сребристо-огнени каскади...
Там сред плаващите във мъгла витражи,
сградена с тишина и птича песен
издига се нелепа странна стража-
това е къщата на моите миражи.
Във тази къща ще те заведа
в потайна късна доба
по пътища,недоловими в тъмнината,
сподиряни от зла прокоба
и химни ангелски от небесата...
Във тази къща,дето времето
се слива с вечността,
а вечността е кратка до секунди
ела,поне за миг до сутринта,
а подир туй отново ще си бъдем чужди.
Ела,ще те посрещна в благ чертог,
ще ти разказвам приказки във мрака
за колесници огнени във луд галоп
и златни ябълки от райската отплата.
Ще шепна тихо със църковен свян
и ще крещя в неистова забрава,
с венец ще те закича-нежен блян,
а после ще поплача тайно...
на раздяла.