автор: svilka

Имало навремето в гората,
котенце, разхождало се по тревата.
Макар и да било сънливо,
търсило си то приятелче игриво.
Да има някой който да го пощи,
в студените и тъмни нощи.
Да не е самичко търсило си дружка,
да има някой с който да се гушка.
Търсило така горкото,
но тъмно станало и се качило на дървото.
Високо от своите проблеми,
високо от опасните хиени,
но високо и от своето другарче.
Видяло на земята весело глухарче.
Любопитството във него взело връх,
котенцето затаило дъх.
Скочило на мократа земя,
отгоре точно на една змия.
Уплашила се тя във този миг,
котенцето стреснала със силен вик.
Подскочило то до небесата,
и избягала змията нейде във листата.
Отдолу криела се мишка,
който змията искала да гриска.
Но котенцето я спасило,
а мишлето му благодарило,
и приятел да му стане, то се съгласило.
В мишката доброжелател,
котето намерило добър приятел.
Всеки трябва сам да разбере,
че не всички са заклети врагове!