И в началото на тоя век
пак ни нападат болести разни.
И се стряска, и чуди човек –
може ли читав да се опази?
Върлуват спин, настинки люти,
че и грипа птичи ни прегази.
А болежки с имена нечути
сеят страдания и зарази.
Диабет, малария, артрит –
в сърцето ми страх тъмен пролази.
Даже сам да живея и скрит,
пак ще дойде на гости „онази”.
Марсилска треска, бруцелоза,
скарлатина, сепсис, менингит,
варицела, лайгиманиоза –
твърдят, че има лек за тях открит.
Любовта е болест – тъй казват.
И ме измъчва мисъл напразнo –
в тоя свят на тиха омраза
тя защо не е болест заразна?