Седях си аз в една беседка
там нейде в планината
четях каквото и да е
да мине време
Събота ранен следобед бе
и нужда от почивката кипеше
Туристи минаваха там нагоре и надолу
Аз осамотих се с книжка в беседка
Тишината бе тогаз прекъсната
от един прегракнал грак!
Надигнах глава и го видях
един пернат гост чер като катран
с очи по черни и от черните
кацнал на беседката
зяпнал ме като че питаше
Бръкнах в чантата с бисквитки
поделих и с него една
доближи се господина още по-близо
не сдържах се аз и го погалих
перушина гладка и черна, синееща от слънцето
остана кротък - беше миг на невинност
Наложи се да тръгна аз
поех пътя към дома
но господина ме изпрати
летеше след мен до следваща беседка
накрая и двамата поехме
своя път отделно
ПС:това наистина се случи веднъж - за това обичам гарваните макар че трудно са достъпни(за разлика от враните които са по-малки) този беше доверчив - явно го хранят или е бил повечко сред хора и за разлика от враните граченето им е по-дълбоко :)