автор: BlackCat

Остави тази нощ да заровя под камък сърцето си,
да подгоня на вятъра синята свилена панделка,
да откъсна звезда, да повярвам, че в мрака ми свети,
да си вържа на пръста конец срещу гняв и предателства.

Остави тази нощ да изпия на глътки отровата,
да обърна навътре на розата смелите тръни,
да изхвърля на двора безсилната конска подкова,
да изстрелям стрела и да чакам при мен да се върне.

Остави тази нощ да поискам обратно душата си,
дето някой с каишка отведе в гората при вълците,
да закърпя тук-там тези грозни нечисти остатъци,
да послушам как вие и как от умора се гърчи.

Остави тази нощ да извая от глетчер ръцете си,
да поискам назаем сълзи от случайни познати,
да заключа в подземие всичките стихове-пленници,
да заложа на губеща карта самичка съдбата си.

А пък утре ела и кажи, че съм свежа и хубава,
че ухаят косите ми, ручей в гласа ми че блика,
и аз ще повярвам, че още не съм се изгубила -
до теб ще се сгуша... Къде съм била? Не ме питай...