автор: apostolicia

Четвъртък е денят, в който почвам да слушам метал. Главата ми трещи.
Нощните куриери (под наслов Нощни ястреби) ми се обаждатоще в шест. Няма да скучая! Сутрешният душ ми отнема все повече време, а сутрешният грим – все по-малко. Споменах ли, че мразя стълби? А величието на всяка тромава чиновническа система е подчертано с десетки стълби – рзбира се, няма асансьори. В данъчното, например, деловодството е на петия етаж. Каква е логиката да се качи отделът, през който минава всичко, на петия етаж, не ми е ясно. Поне няма табела „Тук обслужваме хора с увреждания”, като пред една друга институция, където стълбището е широко повече от два метра, естакадата за инвалидни колички е в лявата му част, а парапетът за изкачване – в дясната. Но пък все друго си е да „обслужват хора с увреждания”. Мъжът ми се обажда по телефона – хрумнала му е гениалната идея да повися един час на опашка, за да проверя какви здравни осигуровки има да плаща той. Ма как не се бях сетила къде да дяна този свой свободен час?! Вечерта не си говорим.