Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DYDOGROZ
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14128

Онлайн са:
Анонимни: 438
ХуЛитери: 3
Всичко: 441

Онлайн сега:
:: yotovava
:: pastirka
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПробуждане
раздел: Фантастика
автор: Pebble

...И пак сенките отстъпват място на тъмата
и пак глад запали огнено очите...
Кога да последно видях светлината , в кой забравен сън?
А сън тоз - като без душа останала сълза...
В онази нощ проля се багрена вода
и изгорена от слънцето избрах тъмнината аз,
а може би това от по-рано е, но паметта с кръв се задави-
опияних се от свежа болка сладка.
От тогава познавам само светлината на свещите по входните врати,
сияйната мъгла около моята гробница,
познавам и шепота на събуждащите се сенки в мрака,
бържащи да се поклонят на прокълната кралица.
И къпака на моето легло, почернен с болка,
и знаците на смъртта, начертани от неизвестна светица,
изпълнени с мнителна тревога...
Единственото, което надигайки се виждам
от бездната на онзи сън , без който не мога
и всеки път събуждайки се, аз се прощавам с него,
с това, което напълва пролятата кръв с вина.

Готвейки се отново да се заслушам в стонове и викове
на същества, приличащи на ме-напомнящата жива.
Готвейки се да се вгледам в мъждукащият блясък
на оцъкления в истерия поглед,аз трябва
отново в себе си да приглуша това що излиза
от дълбочината на онези чувства, от мене позабравени...
Гладът е неутолим и тази болка си отива
в онази скръб, където светлината и живота са скрити.

Потоците кръв не ще огасят пожара от страдания,
а сълзите не ще напоят злобната печал,
родена от моите неизбледнели, минали изживявания,
студени като палачески стан.

...и така на залез слънце в мен влиза тишината
от моя последен в онзи стар живот сън,
а после нощта шепти ми в душата
"Събуди се безсмъртни - сенките отстъпили са място на тъмата."


Публикувано от mmm на 05.08.2004 @ 14:51:48 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   Pebble

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.02.2024 год. / 07:58:01 часа

добави твой текст
"Пробуждане" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.