автор: apostolicia

Пак се събудих. Вторник е ден за умиране.
Убедена съм, че ще умра във вторник. Във вторник са ми се случили страшно много гадости. С първия си съпруг се запознах във вторник, с втория - също. Време е да се вразумя и да спра да се омъжвам за мъже, с които съм се запознала във вторник. Трябва да си го запиша в органайзера. Мам ми се обади – впрочем не го е правила от месеци – да ми нареди да занеса „огромен букет” на кръстницата ми, която навършва 60 години. После ми се обади пак да допълни и бутилка хубаво вино – по мой избор, разчитала на вкуса ми на експерт – към букета. Не ме попита колко ще струва. Занесох, но закъснях с графика. Едва сколасах да събера експорта. Вчерашните „лоялни” клиенти се обадиха десет минути преди края на официалното работно време за заявка, едва не се пребих от бързане, за да я изпълня, а те вече си бяха отишли. Гадове! Обаждат се на мен, защото конкуренцията ще ги отбразди набързо за такъв късен час. Те са приключили работа още в пет, да не са луди да стоят, като мен, до седем. Така бях загряла, че не можах да спра устрема си и у дома – смених двата ципа, които от миналата есен си чакат реда, преди да се усетя колко съм капнала.