ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 777
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 777
 |  В такава нощ жените на поетите не спят –
броят снежинките в косите на любимия.
За тях луната е нагризаният, болен зъб,
захапал късче от небето им, до тъмносиньо.
Познават всяко камъче от пътя на свалените звезди
(дежурен реквизит върху разхвърляните маси),
усмихват се по навик. И не спира да вали
умората им във прелялите отдавна чаши.
В такава нощ жените на поетите са сняг
и в тихото си бяло чужди стихове отглеждат.
И слепи са поетите. Не виждат, че до тях
седи единствената, истинската им поезия.
Публикувано от valka на 12.02.2009 @ 10:46:55
| Сродни връзки» Повече за
Поезия
» Материали от
0805
Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 16
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Оправдание в студено" | Вход | 16 коментара (38 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Оправдание в студено
от dumite (malisia@mail.bg) на 12.02.2009 @ 10:51:04
(Профил | Изпрати бележка) | | Нямам време да коментирам, НО харесах едни куп неща. Ще се върна. |
Re: Оправдание в студено
от 0805 на 12.02.2009 @ 12:27:31
(Профил | Изпрати бележка) | Ще чакам тогава. :)))
Благодаря ти, dumite. |
]
Re: Оправдание в студено
от kusmet4e на 12.02.2009 @ 11:00:19
(Профил | Изпрати бележка) | | Красиво е! Поздрав! |
Re: Оправдание в студено
от 0805 на 12.02.2009 @ 12:28:45
(Профил | Изпрати бележка) | И тъжно е...
Поздрави! :) |
]
Re: Оправдание в студено
от 0805 на 12.02.2009 @ 12:30:26
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Лили.
Сърдечни поздрави! :) |
]
Re: Оправдание в студено
от 0805 на 12.02.2009 @ 12:31:28
(Профил | Изпрати бележка) | Не се стряскай! :))))
Благодаря ти!* |
]
Re: Оправдание в студено
от 0805 на 12.02.2009 @ 12:32:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Сърдечни поздрави, Райсън! :))) |
]
Re: Оправдание в студено
от anelim на 12.02.2009 @ 12:07:17
(Профил | Изпрати бележка) | Прекрасен стих! Истината е в живеенето, всичко останало е просто копие...
Поздрави! |
Re: Оправдание в студено
от 0805 на 12.02.2009 @ 12:35:05
(Профил | Изпрати бележка) | И копирането е вид живеене, anelim. Друг е въпросът какъв вид... :)
Сърдечни поздрави! :) |
]
Re: Оправдание в студено
от kamik на 12.02.2009 @ 12:20:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Браво ти, диване такова! |
Re: Оправдание в студено
от 0805 на 12.02.2009 @ 12:38:09
(Профил | Изпрати бележка) | Така се получава понякога, когато някой седне до теб и ти каже "живея с последното си сърце". А после гледаш... и виждаш.
Ти си диване. :))) |
]
Re: Оправдание в студено
от phifo на 12.02.2009 @ 15:08:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Да, това е! Много хубаво! |
Re: Оправдание в студено
от 0805 на 12.02.2009 @ 18:06:27
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, Фифо! :))) |
]
Re: Оправдание в студено
от aronia на 12.02.2009 @ 18:04:12
(Профил | Изпрати бележка) | Жените на творците са хора, тип "жертва", независимо дали го осъзнават и в каква степен, като в същото време носят много и тихо"бяло".
(някога загубих творец и на "бялото" ми му е още празно)
:) |
Re: Оправдание в студено
от 0805 на 12.02.2009 @ 18:12:28
(Профил | Изпрати бележка) | Хм, ами ако и двамата са творци?
Да си жертва е също избор (осъзнат или не), а и жертвоготовността не е константна величина. ;)
Съжалявам за загубата ти. А бялото е чудесна основа за нова картина... :) |
]
Re: Оправдание в студено
от aronia на 12.02.2009 @ 18:31:32
(Профил | Изпрати бележка) | И двамата са творци - разликата е малка, по причина на природната функция на жената да събира и съхранява.
Да, да си жертва е избор (често неосъзнат и поради това сериозен вредител). Спрямо творците този избор се прави много по-лесно, заради харизмата им и още няколко причини.
Жертвоготовността не е константа, съгласна съм, и добре, че не е, познавам и отказа от това, да си нечия жертва.
Знам, че почти всичко, което мисля или казвам, може и да не се окаже вярно, но в този случай, стихът ти се докосна до моя "бяла болка" и си позволих да отворя приказка с теб. :)
И за бялото като основа знам, още по-приятно ми е да го чуя и от теб. Звучи ми някак подкрепящо, за което благодаря. :)
В "извора" се настанява този стих, 0805. :) |
]
Re: Оправдание в студено
от 0805 на 12.02.2009 @ 19:38:51
(Профил | Изпрати бележка) | Има една книжка "Лотосът и квантът" - диалог между отказал се от научна кариера французин, за да стане будистки монах в Хималаите и известен астрофизик, напуснал будистки Виетнам. Та там, на едно място се казва:
"Човешкият дух може да бъде сравнен с кристал, който придобива цвета на мястото, където е поставен. Той е неутрален, защото самите наши намерения определят всъщност истинския характер на действията ни, независимо от видимата им страна." ;)
Приятно е да се говори с теб, aronia. :) |
]
Re: Оправдание в студено
от mariq-desislava на 12.02.2009 @ 18:07:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Истинската поезия е навсякъде около нас, нали?:) |
Re: Оправдание в студено
от 0805 на 12.02.2009 @ 18:14:31
(Профил | Изпрати бележка) | Разбира се.
Както и всичко е въпрос на гледна точка. И истината, и поезията. ;) |
]
Re: Оправдание в студено
от Hely на 12.02.2009 @ 19:36:37
(Профил | Изпрати бележка) http://hel.blog.bg/ | тихото си бяло чужди стихове отглеждат.
Жените на творците, когато са наясно с ролята си, не са жертва, а по своему възвисени.
Поздрави за хубавото стихо! |
Re: Оправдание в студено
от 0805 на 12.02.2009 @ 19:43:41
(Профил | Изпрати бележка) | "Жените на творците... са по своему възвисени." Надявам се, че точно това е и посланието, Hely.
Защото хич не са ми по вкуса превъплъщения в стил "многострадална Геновева". ;)
Поздрави! :) |
]
Re: Оправдание в студено
от July_morning на 13.02.2009 @ 10:55:29
(Профил | Изпрати бележка) | | Много, много хубав стих! |
Re: Оправдание в студено
от 0805 на 17.02.2009 @ 08:55:01
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, July_morning. :) |
]
Re: Оправдание в студено
от alef на 13.02.2009 @ 19:56:44
(Профил | Изпрати бележка) | Много е тъжно ... но пък е бяло :)))
А бялото не винаги е само фон , то може и да е основа!
Поздрави! |
Re: Оправдание в студено
от 0805 на 17.02.2009 @ 08:57:39
(Профил | Изпрати бележка) | Е, някъде по света бялото е и цвета на траура.
И май всеки цвят е точно толкова тъжен или весел, колкото ни се иска да бъде в даден момент. ;)
А ти ужасно си ми залипсвала. * |
]
Re: Оправдание в студено
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 13.02.2009 @ 21:46:57
(Профил | Изпрати бележка) | Левена, чудесна поезия пишеш! Възхитих ти се и изпитах истинско удоволствие, докато четях!
Браво, изпращам ти аплодисментите си! |
Re: Оправдание в студено
от 0805 на 17.02.2009 @ 08:58:51
(Профил | Изпрати бележка) | Мария, направо ме притесни.
Сърдечни благодарности и поздрави! :) |
]
Re: Оправдание в студено
от sulzata на 17.02.2009 @ 09:16:12
(Профил | Изпрати бележка) | Не знам от къде му е хрумнало на някой тази реплика "живея с последното си сърце", но определено именно това е смисловата нишка на стихото ти.
А относно бялото начало на картината....пълна глупост и към двете ви. Какъв е точно мотивът ви да приемате бялото за начало... светлината?!?? загубата е начало!
Седи си творецът и си драска една картина...пъстра, мазна, тлъста...грапава...и едун ден всичко свършва....гледа я, съ-живее я! прекрасно и никак бяло! |
Re: Оправдание в студено
от 0805 на 17.02.2009 @ 13:39:23
(Профил | Изпрати бележка) | Каква ти реплика, то си е цяло стихотворение! (www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=103883)
А относно... картината - или си чела невнимателно, или избирателно. ;)
Разбира се, че всяка загуба е начало. А бялото е подходящ фон (поне това казвам по-горе в коментарите), което съвсем не го прави единственият такъв. И всъщност идеята (около бялото) ми беше, че някак не е редно да нарочваме определен цвят за тъжен или весел. Както и винаги съм роптаела срещу отъждествяването на минора с тъга, а мажора с веселост.
Ц ц ц ц... ама ти много си ми липсвала! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
