автор: roza1

Някога отдавна,
познаха се нашите очи.
Беше тъмно,
а в нощта видяха
светла птица как
бяло лети.
Беше топло,
но потърсих слънце
в твоите горещи
млади ръце.
Беше вихърно,
и танца завладя ни,
танцувахме любовно
от сърце.
Несправедливо беше-
нямаше Луна.
Но Любовта е тук.
Нали!?
Виж смее се щастлива!
На танца ни добавя
нова стъпка - трудна,
но красива.
Чудна е, нали!?

05.08.2004