автор: felisia

Дълго.Горчиво.Без захар.
И ето , че започва деня
от топлата пазва на утрото
отнасям със мен топлинка.
Трудно влизам в света на големите
във съня си съм още дете
дето гони безброй пеперуди
и от облаци риза преде.
Бяла риза.По-бяла от пухче
от крилото на ангел политнало
със , която и черния рицар
ще изглежда по чист от въздишка.
Второ пия.И пак е горчиво.
Слънцето още се протяга сърдито
и със облак през глава се завива
унило - в сезонна депресия
не намига чаровно на никого.
Е , каво пък.И трето изпивам.
И без друго след малко ще мръкне
днес така и не се разсъних,
а след малко ще трябва да тръгвам.
Чаша мляко преди сън си наливам
може мъничко мед да добавя
след горчилка изпита със литри
дали ще заспя..
дали ще мога да те забравя.