Две усмивки под дъгата,
думи, милвани от синевата,
ласки, нежни като топъл вятър,
капчици море, любов. И дъх на лято.
Във целувка устни слети,
във прегръдка-огън - две тела...
Боси стъпки - сребърни пътеки,
легнали във скута на брега...
Звънна плахо първото “Обичам те”.
И поде го ехото по ранина.
Чу го плажът. Чуха го вълните -
любопитни, вдигнаха глави.
Птиците крилете си окичиха
с ехото на първото “Обичам те”
И високо полетяха в утринта...
Тихичко, на пръсти спомените тичат.
Ехо пее още в моята душа.