автор: PPESHTERSKI

Безпътно времето ридае

Замръзнала е мъката сама
Сърцето ми жарава го обзема
Немога аз да спра смъртта!

Ръце протягам в тишината
С болка очи напрягам
Духът ти търся в синевата
С мисълта за теб си лягам!

Твърде рано, времето изтече
Липсата ти силна стана
Радостта през пръстите се свлече
Зейна във сърцето, жива рана!

Не ти казах, колко те обичах !
Не ти рекох, че с теб се аз гордея!
Дано усетил си го , като при тебе тичах
Да крещя със болката, не смея!

Наследих от тебе времето
Запазих час от силата
Яхнал на вечността ти стремето
Събра се с майчицата,милата!