Едно към друго се накланят
две млади клончета върбови
и да се откъснат от стеблата
едно за друго са готови.
Израстнали от дървета две различни
те искат едно да създадат,
обгръщайки се с нежните си листи
във венец красив да се вплетат;
във своите силни, свежи жили
соковете си да смесят и да влеят,
крепейки се едно за друго
като слънце пролетно да греят.
Те скоро ще успеят да се съберат,
защото любовта им е силна и чиста,
и страстта, с която се обичат
е красива, искрена и бистра.