ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: ygs_79
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14168
 Онлайн са:
 Анонимни: 358
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 358
 |    Дъщеря ми гледа от терасата пейзажа Дъщеря ми, жител на Европа,
върнала се тук за два-три дни,
гледа от терасата пейзажа.
Виж какво, не тръгвай утре… Остани! –
иска ми се да й кажа.
Дъщеря ми гледа църквата, скалите,
къщите, параклиса на сто години…
Гледа и прикрива влагата в очите.
Зная аз, че трябва утре да замине.
Зная: работата, договорът, самолетът…
Вместо нашите звезди в небето,
чужди облачета ще й светят.
Колко хубави пейзажи там ще види!
Златните кубета на старинни катедрали,
планини и градове с модерни вили…
Но пейзаж като от нашата тераса?
Ех, едва ли.
Публикувано от aurora на 10.02.2009 @ 13:32:21
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 8
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Дъщеря ми гледа от терасата пейзажа" | Вход | 11 коментара (37 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Дъщеря ми гледа от терасата пейзажа
от templier на 10.02.2009 @ 17:49:26
(Профил | Изпрати бележка) | | Определено си прав за пейзажа. Чудесен и човечен стих, gorski! :) |
]
Re: Дъщеря ми гледа от терасата пейзажа
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 10.02.2009 @ 17:35:38
(Профил | Изпрати бележка) | За обикновените неща в живота не може да пише всеки.
Ти можеш! |
]
Re: Дъщеря ми гледа от терасата пейзажа
от Caniko на 10.02.2009 @ 16:25:50
(Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/ | Защо прогонихме децата?
Защо допускаме това?
Иска ми се да ви призова
тук да съградим Европа.
Страната ни за нашите деца! -
уютен дом и свобода! |
Re: Дъщеря ми гледа от терасата пейзажа
от kristi на 10.02.2009 @ 14:42:46
(Профил | Изпрати бележка) | И терасата се чувства уютно в присъствието на откраднатите няколко дни...
Ех, горски!
!!!! |
]
Re: Дъщеря ми гледа от терасата пейзажа
от Lorena на 10.02.2009 @ 13:34:22
(Профил | Изпрати бележка) | | Високо, високо...Имам предвид поезията. |
]
Re: Дъщеря ми гледа от терасата пейзажа
от 4i40 на 10.02.2009 @ 18:59:13
(Профил | Изпрати бележка) | Тъжни са стиховете ти. Застава ми буца в гърлото. И аз изпращам дъщеря в чужбина, но от моя първоетажен панелен прозорец пейзажът е - контейнерите за смет на отсрещния блок. Как да я спра и защо...
|
Re: Дъщеря ми гледа от терасата пейзажа
от gorski на 10.02.2009 @ 20:03:20
(Профил | Изпрати бележка) http://shtyrkel.eu/forum/index.php?automodule=blog&blogid=86& | | Не е важно какво точно се вижда от прозореца. По-важно е усещането за уют у дома, за сигурност при близките хора. Но не можем да ги спираме. Обстоятелствата сега са по-силни от нашите бащински чувства. Нека заминават, но да се връщат понякога... :) |
]
Re: Дъщеря ми гледа от терасата пейзажа
от Ufff на 27.02.2009 @ 01:17:44
(Профил | Изпрати бележка) | Сериозна дискусия предизвика творбата ти, приятел. Не искам да те плаша, но май дечицата ни няма да се върнат. Не и скоро. Знам защо. Не толкова защото нямат условия за реализация тук. Не защото смятат, че тънем в беднотията или простотията. А защото в страната ни много се краде и лъже, лъже и краде. На едро. И прекаляваме с биенето по гърдите. Светът отначало ни правеше леееки намеци, после ни го каза в прав текст. Шмекери. Ние, съвременните поколения, приписваме всичко на миналото и не се замисляме, че сме виновни това да продължава. Смятаме, че нямаме вина децата ни да си отиват оттук, нацията ни да застарява. Верно, не сме ги пращали ние там, те така са избрали, но защо ли?! Писнало им е от лъжи, това е.
Когато ни се кажат кривините, ние отговаряме: "Вземат се мерки". Да, вземат се - да ни се запушат устите, да се утрепва гражданското общество в зародиш, да не се допусне каквото и да било преразпределение на "силите" (то пък едни сили). Знам, че не се политикантства под литературен текст. Но ме е яд, че не сме общество от зрели хора. Зрелият човек се познава по това, че търси вината първо у себе си, после у друтите. А тук сме велики да прехвърляме топката на отговорността все другиму. И да се фукаме, че сме интелигентна нация. Кел файда, щом светлите ни млади умове - нашето бъдеще, се изнизват в стройни редици от една неизвестност към друга, но по-перспективна за тях. Че и пенсионери почнаха да работят по чужбинско, мани, мани! )))
Желая много сполука на дъщеричката ти и да дойде в милата ни родина такъв ден, в който ще и кажеш гласно-ясно "Остани!" със съзнанието, че не си сбъркал;)
Поздрав най-сърдечен! |
]
Re: Дъщеря ми гледа от терасата пейзажа
от La_ik на 11.02.2009 @ 15:58:16
(Профил | Изпрати бележка) | Ще се върне като победител, г-н Вълев :)).
Вярвайте в това!
Невидима е нишката на сърцето и с терасата, с пейзажа. Но е здрава.
Вярвайте и в това!
Да вярваме в децата си - нашите семенца, разпръснати из Европа.
Урожаят ще е за нас.
Вярвам в това :)
P.S. Моите деца са си тук. Засега. Може би ще останат. Надявам се. Въпреки това, съпоставката с еничарството, считам за некоректна. |
Re: Дъщеря ми гледа от терасата пейзажа
от gorski на 15.02.2009 @ 04:13:55
(Профил | Изпрати бележка) http://shtyrkel.eu/forum/index.php?automodule=blog&blogid=86& | Ето та какво попаднах в мрежата (цитат):
Ami, moje bi e vreme vsichki, koito sme v chujbina i mileem za nashata Bulgaria da se varnem i da ja sazdadem nanovo, s opita i znanijata, koito imame,vzeti ot demokratichnite i zivilizovani darjavi. Ne sme malko, mislja, che ste uspeem..inache teze alchni kreteni v parlamenta ste ja sasipjat i razdadat, nashata BULGARIA!
Това изказване е в подкрепа на твоите думи по-горе.
Поздрав! :) |
]
Re: Дъщеря ми гледа от терасата пейзажа
от jelyaznovski на 12.02.2009 @ 18:47:02
(Профил | Изпрати бележка) | здрасти, ванка. здрасти, дядо алби,
разбира се, че днешните ни гурбетчии не са еднакви с онези еничарчета. диалектика, панта рей, панта кинейтай.
но не ми се сърдете татковци и майки емигрантски и гурбетчийски, моля най-покорно за извинение, но подобията са повече от разликите. за вас лъжа, за мен истина, така е.
дадо алби има око за подобията. и темперамент. и се възбужда, когато нутът влезе в жлеба. какво да го правиш завалията, поет разен.
а за да позаглушим мъката по днешните еничарчета, да попсуваме новите империи и да си спомним, че някои узрели деца са се преобръщали къмто българската си семка.
самият горски свидетелствува.
дяд желяз |
Re: Дъщеря ми гледа от терасата пейзажа
от gorski на 13.02.2009 @ 05:31:18
(Профил | Изпрати бележка) http://shtyrkel.eu/forum/index.php?automodule=blog&blogid=86& | Здравей, дядо Желязо! :)) Завърна се и ти след дълго отсъствие от моето полезрение. Радвам се. А бе виж какво мисля: на нас много ни тежат историческите паралели, сравняваме сегашното с миналото. А те са несравними. Тогава децата са ги натоварвали в кошове върху гърба на коне и мулета. А сега те сами си купуват билети за боингите или поне за бързите автобуси. Светът се промени неузнаваемо. И това е драма за нас, старчоците, но не и за тях. Те го приемат този империалистически свят. Може би защото не успяхме да им изградим друг. Няма идеология, която да ги завладее и затова ги владее мечтата за хубав живот (както те го разбират: да е чисто, да им плащат добре, да се отнасят коректно към тях, стоките да са качествени, синдикатите да са истински, здравеопазването да е истинско и т. н., и т. н.).
Увлякох се, дядо Желязо, много съм подробен.
Но носталгията ги измъчва. Както нашата родителска самота ни кара да чакаме телефонните обаждания като гласове от небето. И понякога да драсваме тъжен стих... |
]
Re: Дъщеря ми гледа от терасата пейзажа
от jelyaznovski на 13.02.2009 @ 12:47:04
(Профил | Изпрати бележка) | здравей, горски човеко. чувам как вървиш и кършиш клонки по съседната пътечка. но все пак те чувствам, де!
мъдър си, но някои от нещата, които знаеш, поизтикваш в храсталака. ще ми се да те подсетя: и нашите деца виждат, че там приятелските срещи са най-вече в бара, че стрелят из училищата, че има едни места, дето им викат гета и дето не е препоръчително да се влиза и т.н.
светът е по-шарен от нашите сетива и всеки има право да си избира боите. в това съм съгласен. но не съм съгласен, че не трябва да се съпротивляваме на избора на нашите деца или поне да им казваме, че харесваме червеното повече от розовото..
защото няма значение как и защо, но някой изсмуква кръвта ни, ванка, провърта ни черепите и ни прихваща духа. нима не го виждаш. защо си написал това стихотворение тогава.
а то си изигра ролята. виж как разбута теченията. а не е от най-хубавите ти работи.
бъди здрав.
дяд желяз |
]
]
Re: Дъщеря ми гледа от терасата пейзажа
от jelyaznovski на 13.02.2009 @ 14:21:05
(Профил | Изпрати бележка) | разни хора, разни нюанси на черното и сивото.
хей, да не се обидиш, говоря за живота и разбирането му. |
]
]
Re: Дъщеря ми гледа от терасата пейзажа
от jelyaznovski на 17.02.2009 @ 14:05:26
(Профил | Изпрати бележка) | | хорошо! |
]
Re: Дъщеря ми гледа от терасата пейзажа
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 13.02.2009 @ 04:19:10
(Профил | Изпрати бележка) | "Гледа и прикрива влагата в очите."
За нея е още по-трудно, Горски, прекланям се, мисля, че за родителите е тежко, но те са си у дома, а за децата...Носталгията е убийствена, каквото и да ти плащат...
Поздрави за човечния стих!
|
]
Re: Дъщеря ми гледа от терасата пейзажа
от nichija на 07.03.2009 @ 13:14:03
(Профил | Изпрати бележка) | Искрен и човечен стих gorski, силно пари под клепачите...
Поздрави! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
