автор: swetulka

Кажи ми,че не е любов
това,че ме изпиваш с поглед,
додето не остана пясъчна пустиня
без стръкче радост във изсъхнали оазиси
под знойните лъчи на твойто наказание...
Кажи ми,че не са любов
и тези буци в гърлото заседнали,
които ме дерат и ме разкъсват
и всяка глътка е отровена със ярост-
яростта на думите ти неизречени...
Кажи ми,че не е любов
това,че всеки удар на сърцето
разпраща лудост на талази
по мойте кръвни магистрали
когато само ме докоснеш,
а после с грохот на прибой разсърден
в ушите ми се блъска и колкочи,
незнаейки къде да се излее
се връща във гърдите ми
и спира дъха ми в хватка,
задушаваща до ужас...
Кажи ми,че не е любов
това ,че само щом застанеш
до мен потъвам в мрачна бездна,
която ме поглъща и взривява
до късове,до атоми,до плазма
моето изгубено съзнание...
Кажи ми,че не любов,
а само някаква хипноза,
която утре няма и да помня...
Кажи ми...или -прокълни ме!
Защото след любов такава,
проклятието ти ...
ще бъде милостиня.